— Ами, както и сама разбираш, щом Стюарт смята да поиска ръката ти, за семейството би било най-добре, ако не възникнат никакви скандали.
— За насиненото око на Джефри ли говориш, татко? — Сара се наведе напред, като нервно стискаше ръце в скута си. Отговорът му бе много важен за нея.
Той се разсмя.
— Значи си се досетила?
— Лорд Кесълфорд оказал ли е и някакъв друг натиск?
Баща й, притиснат от въпросите й, отвърна с раздразнение.
— Ама, разбира се, Сара. Трябва само да видиш дорестия кон, който ми предложи, за да мога да оставя стария Самсон да си пасе на спокойствие.
Сара се опита да не търси особен подтекст в думите му и се постара гласът й да прозвучи спокойно:
— Така ли? Колко мило. Лорд Кесълфорд е голям познавач на конете. Мисля, че спокойно можеш да приемеш всяко животно, което ти препоръча.
— Наистина е познавач. Дорестият жребец е чудесен! Един от конете на баронеса дьо Вал.
— Дьо Вал? — Сара бе изненадан.
— Да. Красива жена. Спомена, че се е запознала с теб. Смята да продаде всички животни, а Кесълфорд се занимава с продажбите.
— Така ли? — Гласът на Сара изведнъж помръкна. Изглежда, че подновеното приятелство между вдовицата дьо Вал и Хоукс се развиваше добре. Това само по себе си не би могло да разклати особено увереността й, че между нея и Хоукс съществуват специални отношения, които се задълбочават с всеки изминал ден. Но когато се прибавеше и твърдението на баща й, че Стюарт, а не братовчед му е влюбен в нея, надеждите й бавно започваха да се топят. Сара не можеше да отрече, че е на път да се влюби в Хоукс, само за да установи, че той не споделя чувствата й, а всъщност е силно привлечен от друга жена. Подобна перспектива й се струваше изключително унизителна.
Отпуснала ръце в скута си, тя мачкаше пръстите си, които изведнъж сякаш останаха без капчица кръв, и се чудеше дали, в края на краищата, да не се примири с възможността да остане стара мома. Защото как би могла да се омъжи за Стюарт, след като обича не него, а братовчед му.
Красавеца и Звяра пътуваха мълчаливо след празненството у Сара. Стюарт пръв наруши тишината, въздъхна и попита:
— Имаш ли желание да се ожениш, братовчеде?
— Да се оженя? — повтори Хоукс, който се бе настанил в най-тъмния ъгъл на каретата, където бе прислонил не само себе си, но и мислите си за Сара Линдъл. — Да, имам такова желание — бавно рече той, а гласът му тегнеше от безнадеждна ирония.
Стюарт вдигна монокъла си и се взря в тъмния ъгъл.
— Значи ли това, че си влюбен?
Хоукс се замисли за момент как да му отговори, а после, без следа от обичайния си сарказъм, призна:
— Срещнах една жена. Смятам, че би могла да ме направи много щастлив. — Сарказмът му се появи отново. — Ако не отдаде сърцето си на друг.
— А, значи срещаш някакви затруднения? — замислено рече Стюарт. — Мога ли да попитам коя е тя.
— Можеш, но не мисля, че ще ти отговоря.
Стюарт се загледа в пискюлите на излъсканите си до блясък ботуши.
— Бих искал да си щастлив, братовчеде.
— Наистина ли, Стю? — тихо попита Хоукс. Погледът, който му отправи от тъмния си ъгъл, бе далеч по-изпитателен, отколкото предполагаше зададеният въпрос.
Стюарт се намръщи, загледан в ботушите си, а после измъкна една кърпичка, за да почисти напрашените им върхове.
— Точно така, Хоукс. Точно така — безгрижно изрече той. — Нямам никакво основание да се чудя защо Силвия дьо Вал ти е гласувала пълното си доверие. Както самият ти посочи, моето бъдеще е другаде. — Замълча за момент, загледан през прозореца, а после се усмихна горчиво. — Ако пожелаеш сега, или по-нататък, да вземеш Силвия за своя съпруга, аз от сърце ще ви пожелая само щастие.
Хоукс премигна от изненада.
— Аз съм потресен, Стю — рече той. — Винаги съм смятал, че все още я обичаш. А и имам причини да твърдя, че и тя не е безразлична към теб.
Стюарт сви устни.
— Това няма значение. Повече няма да те разпитвам за взаимоотношенията ти с нея и очаквам от теб да не се впускаш в излишни подробности. Чувал съм, че тя и Ото били съпруг и съпруга само на книга. Може да се окаже, че клюката, която тя пусна преди толкова години, все пак ще се сбъдне.
— Клюка? За какво говориш?
Стюарт въздъхна, раздразнен от невежеството му.
— Ами, клюката, че ти си я прелъстил.
Хоукс го изгледа, втрещен.
— Тя е пуснала този слух? Сигурен ли си?
Стюарт кимна, опитвайки се храбро да прикрие неприязънта, която изпитваше.
— Странно. — Хоукс, който все още хранеше някаква надежда, пъхна ръце в джобовете си и изсумтя. — Отношенията ни със Силвия са чисто делови. Занимавам се единствено с продажбата на конете й.