Стюарт не изглеждаше убеден. Двамата продължиха пътуването в напрегнато мълчание. Когато стигнаха пред жилищата им, кочияшът скочи на земята и отвори вратата на каретата с изключително усърдие. Лорд Кесълфорд много държеше на това. Хоукс усети, че му се изплъзва последната възможност да направи нещо.
— Чудех се дали не би могъл да ми помогнеш — рече той.
Кочияшът, който си помисли, че имат нужда от помощта му, надникна през вратата.
Стюарт замръзна. Вече бе подал единия си крак навън.
— Да ти помогна? По какъв начин?
Хоукс се поколеба. Никога преди не си бе позволявал да злослови и да обсъжда нещастията на другите.
— Ти си много по-добре информиран за всичко, което се случва в този град. Имаш ли някаква представа защо баронесата е решила да продаде почти всичките коне на покойния си съпруг и да си остави една-единствена карета?
Заинтригуван, Стюарт прибра крака си и за голяма изненада на кочияша затвори вратата.
— Всичките ли? Странно! Ти, разбира се, сигурно си я попитал защо прибягва до такива драстични мерки?
— Естествено. Тя спомена за някакви дългове от личен характер. Не зная за какво става дума, но Силвестър Нотли я придружава навсякъде, а аз не допускам, че Силвия е толкова глупава, че да изпитва някакви чувства към човек като него.
— Хм… — Стюарт почука по зъбите си с рамката на монокъла си. — Проверил ли си дали имението не е изпаднало във финансови затруднения?
— Да. Нищо необичайно. Всичко е платено. Имението е напълно надеждно, без дългове и неуредени сметки.
Почукването по зъбите спря.
— Мирише ми на изнудване. Да се поослушам ли? Да подуша ли наоколо?
Хоукс се усмихна. Изпитваше истинско облекчение.
— Би било чудесно. Знаеш колко мразя да се занимавам с клюки.
Стюарт се засмя и бързо почука по стената на каретата.
— С радост ще ти помогна. Нотли напоследък постоянно досажда на госпожица Линдъл.
— Така ли? — заинтригувано попита Хоукс.
Вратата се отвори отново и кочияшът застана отвън с изражението на човек, който изобщо нямаше да се изненада, ако отново затръшнеха вратата под носа му.
Двамата братовчеди Кесълфорд не бяха единствените, които в този момент размишляваха за вдовицата дьо Вал. Сара не можеше да се отърве от убеждението си, че Хоукс все още обича тази жена. Тя се остави на Сюзън, икономката, да я съблече. Жената доволно бъбреше за изминалия ден, който се бе оказал истински успех, въпреки че камериерката на дамите се бе разболяла. Сара почти не й обръщаше внимание и послушно седна в приготвената вана. Изглежда че и тя, подобно на наивния Натаниел, бе избрала неподходящ обект за чувствата си. Потопи се в топлата вода с усещането, че е напълно незащитена и уязвима.
Новината за подновения интерес на лорд Кесълфорд към красивата вдовица дьо Вал сякаш придаваше нови измерения на всеки съкровен миг от общуването й с Хоукс — мигове, които тя ревниво пазеше в съзнанието си. Всяка мила дума, всеки жест, които бяха подхранвали надеждите на Сара и които тя бе приемала като доказателство за увлечението му по нея, сега изведнъж започнаха да й се струват не толкова важни и красноречиви. Тя очевидно бе преувеличила действителността, изопачила я бе, и онова, което бе смятала за разцъфтяваща любов, силна като нейната собствена, не бе нищо повече от една сянка. Дълбоко в сърцето си трябваше да признае, че е точно така, че в слепотата си бе пропуснала да види истината. Това заключение уби радостта й от отминалия ден, в гърлото й сякаш заседна голяма буца. Една сълза капна в топлата вода.
— Нещо не е наред ли, скъпа? — попита Сюзън с майчина загриженост и изля последната кофа вода.
— О, няма нищо, Сюзън. Днешният ден беше чудесен. Всички бяха толкова мили. — Още няколко сълзи последваха първата.
Хайде, хайде, стига. Какво има? Кажи на старата Сюзън. — Благият глас на икономката обгърна Сара с топлота и сигурност и тя й отговори с въпрос.
— Хората как разбират, че са влюбени, Сюз?
— Аха, любов значи? Е, това е една от причините, поради която плачем най-често. — Сюзън изля и последната вода, изтрака с дръжката на ведрото, а после предпазливо се отпусна върху него, използвайки я като стол. — А как хората разбират, че са влюбени… Ами… въпросът ти никак не е лесен. Трябва да попиташ сърцето и разума си, но не разчитай само на едното от двете.
Сара потърси сапуна. Беше хлъзгав също като съвета на Сюзън. Какво можеха да я посъветват умът и сърцето й, когато ставаше дума за чувствата й към Хоукс?
Сюзън с пъшкане се надигна от ведрото.
— А какво правят хората, Сюзън, когато разберат, че човекът, когото обичат, е влюбен в друга?