— Може би ще ми направите честта да се срещнете с мен на същото това място утре. Дотогава ще съм решила — рече тя, надявайки се, че в този кратък срок ще успее да подреди обърканите си мисли.
Той тракна с токовете на ботушите си.
— До утре тогава, госпожице Линдъл. Сега ви оставям и се надявам на положителен отговор.
След като той си замина, Сара остана да седи в тъжната, натрапчива тишина, която атакуваше ушите й като силен, непоносим шум. Хрумна й, че Стюарт нито веднъж не й бе казал, че я обича. Тя въздъхна и стана от пейката. Увехналите розови листенца, като разпилени мечти, паднаха от скута й.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Хоукс се взираше в Стюарт, който се приближаваше към портата на старите частни конюшни, който покойният барон дьо Вал бе обединил в едно огромно имение. Хоукс бе сигурен, че Стюарт се връща от срещата си със Сара и искаше да разбере как е било посрещнато предложението на братовчед му, без да го попита направо. Братовчед му не приличаше на човек, който току-що е получил положителен отговор. Нито в стойката, нито в изражението на лицето му се четеше гордост от постигнатото завоевание. В сърцето на Хоукс се надигна плаха надежда — лека като въздушен мехур и също толкова крехка и чуплива. Стюарт не изглеждаше особено радостен и въодушевен, но изражението му не издаваше и прекалено униние. Не приличаше на отчаян страдалец, с разбити мечти и отхвърлени надежди. Вместо това, Стюарт имаше замаяното изражение на сомнамбул, вървеше със спокойната, завеяна походка на пациент, който е взел лауданум, за да облекчи зъбобола си. Хоукс бе наблюдавал този унесен поглед у боксьори, претърпели твърде много удари по главата — очите им винаги изглеждаха мътни и нефокусирани.
Погледът на Стюарт не се промени, докато един кон не изцвили и не протегна шия към него. Звукът изтръгна Стюарт от унеса му и той подскочи подобно на марионетка, на която внезапно са опънали конците малко по-рязко. Лицето му, замръзнало в неподвижна гримаса, се оживи и Хоукс изведнъж осъзна защо поведението на братовчед му го безпокои. В съзнанието му се промъкна тревожната мисъл, че Стюарт обича конете повече отколкото жената, на която току-що бе предложил брак.
Стюарт започна да чеше носа на животното и в очите му се появи истинско задоволство. Хоукс никога не бе забелязвал подобна радост в очите му, когато застанеше пред Сара.
— Къде е Сил… лейди дьо Вал? — попита Стюарт.
Хоукс повдигна вежди.
— Много сме официални, а? Откога си започнал да наричаш Силви лейди дьо Вал, дори и в нейно отсъствие.
Стюарт сви устни.
— Откакто тази сутрин предложих брак на Линдъл.
Хоукс замръзна, опитвайки се да се подготви за емоционалния удар, който можеше да последва. За миг спря дори да диша. Стюарт вирна брадичка и го изгледа въпросително, за да прецени реакцията му. Конят изпръхтя и бутна ръката му, сякаш молеше за внимание.
— И тя прие ли предложението ти? — успя да попита Хоукс.
Стюарт отблъсна главата на нетърпеливото животно.
— Утре ще ми даде отговора си. — Погледна братовчед си накриво и стисна устни. — Беше ми дяволски трудно да й предложа ръката си, но докато чаках за отговора й, разбрах какво е да преживееш истински кошмар.
Хоукс кимна.
— Мога да си представя — мрачно рече той. — Боя се, че ще трябва да почакаш и Силвия. Тя отиде да язди със Силвестър.
— Позволил си й да отиде сама с оня паяк? — Стюарт изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се втурне да я спасява.
— Да — провлечено отвърна Хоукс. — Даже бях доволен, че не взеха и мен, Силви може да се грижи за себе си. А аз използвах времето, за да побъбря с работниците в конюшните и да се опитам да разбера защо тя толкова бърза с продажбата на тези коне.
— Ти? — възкликна Стюарт. — Да се впуснеш в клюкарски разговор с работниците от конюшнята? Иска ми се да бях видял това.
Хоукс сви устни. Не можеше да каже на Стюарт, че го бе направил не от добри чувства към Силвия, а защото бе силно загрижен за Сара! А онова, което бе открил, си заслужаваше труда.
— Убеден съм, че паякът, както го нарече преди малко, е изплел сложна мрежа, в която ще улови не само баронесата, но и всеки друг, репутацията на когото е застрашена от мръсните историйки, записани във вездесъщите му дневници.
Стюарт настръхна.
— Какво ти казаха работниците?
Хоукс заговори с нисък, саркастичен глас, като умишлено провлачваше думите.
— Гримсби, главният коняр, ми довери, че господин Нотли изкарвал наяве най-лошите черти от характера на барона, когато били приятели.
— Най-лошите? И какво означава това?