Лейди Кесълфорд, която по свое собствено желание вече пет години живееше в пълно уединение, кой знае защо бе изумена да научи, че Сара още от детските си години бе обречена на живот в провинцията.
— Казваш, че никога преди не си идвала в Лондон? Живяла си много скучно, мила моя.
Доктор Тървей се изкашля.
— Може би си спомняте, че майката на госпожица Линдъл се разболя от треска, която бе прихванала в Лондон. Сара също се заразила, в резултат на което ослепяла. Мисля, че е напълно разбираемо нежеланието на лорд Линдъл да посещава един град, донесъл му толкова нещастия. Сара кимна.
— Баща ми смяташе, че ако ми позволи да изкарам един сезон в Лондон, той ще стане причина да се разболея от някоя неизлечима болест, която се предава по въздуха.
Лейди Кесълфорд махна с ветрило пред себе си.
— О, Боже! Баща ти сигурно много е обичал скъпата ти майка.
Сара не знаеше какво да отговори. Нямаше никакви съмнения в привързаността на баща й към майка й. Проблемът беше другаде. Майка й не му бе отговорила със същите чувства. Чудеше се дали лейди Кесълфорд знае това. Навремето майка й бе станала обект на твърде много клюки и интриги.
Лекарят бе достатъчно мъдър и побърза да насочи мислите й в друга посока.
— Знаеш ли, Сара — рече той, — лейди Кесълфорд отказва да се качи на кон поради същите причини, които не позволяват на баща ти да дойде в Лондон.
— Наистина. Вярно е. — Амелия откъсна мислите си от катастрофите, които очакваше от бъдещето, и ги насочи към спомена за отминали злини. — Моят най-голям син, Астън, бе хвърлен от любимия си кон докато прескачал някаква ограда. Падна на главата си и си счупи врата. И заради този трагичен инцидент, просто не мога да поверя живота си на някой кон.
Сара се наведе напред. Гласът й бе снишен до поверителен шепот.
— Знаете ли, напълно разбирам вашия страх от коне. Обичам да яздя на гърба на някой едър, кротък кон, под зоркия поглед на коняря, но се разтрепервам от страх от всяко прекалено буйно, непокорно животно. Тази сутрин едва не бяхме стъпкани от един пощръклял кон с неукротим нрав.
— О, Боже! Какъв ужас! — Вдовицата размаха ветрилото си малко по-енергично.
— Беше ужасно премеждие — довери й Сара с безгрижна усмивка и такова невъзмутимо спокойствие, че лейди Кесълфорд престана да си вее с ветрилото. — Но — гласът й придоби заговорнически нотки — татко изобщо не бива да научи за този инцидент, защото той сигурно веднага ще ме прибере в провинцията, където вероятността да се изпреча на пътя на обезумял кон е не по-малка. Не сте ли съгласна? Не бих желала отново да се затворя у дома, и то толкова скоро след идването ми тук. Лидия и докторът имат цял план за забавленията ми.
Лейди Кесълфорд я прекъсна с енергичната решителност на човек, който ръководи живота на другите много по-добре от неговия собствен.
— Трябва да чуеш представлението на филхармоничното общество. Аз имам лична ложа, която просто стои неизползвана в Арджил Румс.
Сара се усмихна.
— Много мило от ваша страна, че ни предлагате такъв лукс, лейди Кесълфорд, но не бихме искали да се натрапваме…
— Не, не, вече две години ложата стои празна, мила моя. Синът ми, който много добре знае, че съм прикована на легло, продължава да я плаща, вероятно само за да ме дразни. В случай, че внезапно ми хрумне да отида на концерт — все повтаря той.
Амелия поклати глава, а на устните й се появи тиха, изпълнена с копнеж усмивка, която Сара не можа да види.
— Вашият син е много грижовен, милейди — рече Сара, изтълкувала неправилно тъгата, с която вдовицата й разказа за празната ложа, и преди Амелия да успее да си поеме дъх, за да каже нещо, тя се наведе напред и промени темата на разговора, като отбеляза: — Зная, че въпросът ми може да ви се стори неуместен, но това, с което сте облечена, не е ли китайска коприна?
Амелия изобщо не намираше въпроса за неуместен.
— Как разбра това? — попита тя.
Развеселена от факта, че повечето хора смятаха, че слухът й е също толкова ограничен, колкото и зрението й, Сара се разсмя, без да подозира, че Амелия се възхищава най-вече от този неин приятен, изпълнен с весело безгрижие смях.
— Фината ориенталска коприна издава прекрасно шумолене, което просто няма как да се сбърка — обясни тя.
Развеселена, графинята се раздвижи в леглото, само за да произведе въпросното шумолене.