— Не трябва да карате господин Престън да ви чака — рече тя и се настани на стола си.
Той се отпусна на стола до нея и, сякаш прочел мислите й, тихичко рече:
— Няма да си тръгна оттук, докато не получа обещанието ви да се срещнете с мен утре.
В този момент Сара искаше само да го накара да си тръгне и инстинктивно разбра, че най-бързият начин да постигне това бе да се съгласи с предложението му.
— Ще дойда по-рано — мрачно рече тя.
— Чудесно — измърмори той и едва тогава си тръгна и я остави сама с главоболието й.
Измъчван от неприятното чувство, че животът му може всеки момент да се сгромоляса, Хоукс грубо нахлу в пушалнята на лорд Биъл, за да намери този досаден натрапник Брет Престън. Сара никога преди не се бе държала толкова студено с него. Внезапно бе станала далечна, недостижима и отчуждена. Бе поразен от нежеланието, с което се съгласи да се види с него. Сякаш ставаше дума не за среща, а за болезнено вадене на зъб. Хоукс знаеше, че тя страда, и то не само от главоболие. Тормозеше го мисълта, че тя не желаеше да му довери тревогите си, и бе вбесен, че тъкмо Брет Престън бе човекът, който трябваше да го откъсне от нея точно преди започването на вечерята.
— Господин Престън, на вас изглежда ви стана навик да се появявате там, където не сте нито желан, нито очакван — с брутален сарказъм заяви Хоукс веднага щом влезе в пушалнята.
Брет вдигна поглед от голямата дървена кутия за пури, от която тъкмо си избираше пура.
— Напълно ми е ясно защо си останал с подобно впечатление — призна той, без да се обижда и сърди. Избра една пура и започна да я мачка между палеца и показалеца си, за да се увери, че е достатъчно суха. — Но тази вечер си позволих да прекъсна вечерята ти, защото се надявам по тоя начин да изкупя миналите си грехове. — Поднесе пурата към носа си и с удоволствие вдъхна аромата й. — Виждаш ли — продължи той, — мисля, че ти дължа една-две услуги.
— И тази е свързана със Стюарт?
Брет драсна клечка кибрит с намерението да запали пурата, която си бе избрал.
— Да. Кажи ми, вярно ли е, че той все още въздиша по Силвия дьо Вал?
— Тази сутрин Стюарт предложи брак на госпожица Сара Линдъл — с равен глас съобщи Хоукс, опитвайки се да сдържи нарастващия си гняв.
Брет захапа пурата, напълно забравил за горящата клечка в ръцете си. Едва след като го опари, той се сети за нея и я загаси.
— Сляпото момиче? Много странно — замислено рече той и запали друга клечка.
— Странно? — раздразнено повтори Хоукс. Искаше му се Брет най-сетне да каже онова, за което бе дошъл.
Брет обаче не бързаше. Продължаваше да мълчи, замислено свъсил вежди. Внимателно разпали пурата си, като вдишваше дълбоко. После изпусна гъст облак дим и заговори.
— Да, странно. А аз бях напълно убеден, че той е решен да се ожени за Силвия.
— И защо си толкова убеден? Последното, което чух за теб, е, че смяташ, че скоро ще се хвана за полата на вдовицата.
Брет го изгледа проницателно.
— Е, знае се, че от време на време греша в преценките си — призна си той.
Хоукс се намръщи и си помисли за Кетрин Стоун. Брет забеляза гримасата му и нервно изтръска пурата си в пепелника от костен порцелан.
— Прости ми…
Хоукс бързо го погледна. Не бе в настроение да изтърпи едно извинение, но Брет каза нещо съвършено различно.
— Чудя се… Знаеш ли, тази вечер видях братовчед ти в един клуб, който няма навика да посещава, погълнат от доста разгорещена игра на зарове. Сигурен съм, че поведението му по някакъв начин е свързано с вдовицата дьо Вал.
— Какво общо има Силвия с това?
Брет издуха облак дим. На лицето му се изписа озадачено и объркано изражение.
— Ами, Стю играе срещу Силвестър Нотли и стремително губи всичко, което бе спечелил напоследък.
— Губи? — възкликна Хоукс. — На зарове? Не и Стюарт.
Брет сви рамене и погледна към Хоукс.
— Казвам ти, милорд, че ако той продължи с това темпо, на сутринта няма да има пари да си купи дори и една дръглива, вехтошарска кранта. Стю изглежда решен да спечели всичките черни тефтери на Нотли, или пък да свърши на улицата без пукнат грош.
Хоукс присви очи.
— В кой клуб мога да намеря братовчед си?
— Той е в Двете седмици — рече Брет и бавно издиша кръгчета дим към тавана. А после тихичко попита: — Искаш ли компания?
Хоукс вече бе тръгнал да излиза. Поспря за момент, обмисляйки предложението и без да се обръща рече:.
— Искаш ли да дойдеш? Тази вечер съм в настроение да чуя някоя клюка.