Брет загаси пурата си и се изправи.
— Ти, Хоукс? Жаден за клюки? Вероятно нещо свързано с Нотли?
— Нотли и взаимоотношенията му с покойния барон дьо Вал.
Брет се изсмя лукаво.
— А, пикантна историйка!
Посетителите в игралната зала бяха твърде погълнати от играта, която Хоукс бе дошъл да види, за да ги удостоят, него или Брет, с поглед дори, макар че те двамата нарушаваха порядките в заведението, защото водеха със себе си двама млади работници от конюшните. Всички се бяха струпали около игралната маса и мърмореха с приглушени, изпълнени с благоговение гласове, подобно на хора, сбрали се пред вратата на техен умиращ роднина в очакване да чуят последния му дъх, да разберат последната му воля, да узнаят завещанието му.
По всичко личеше, че Стюарт бе съсипан или поне губещ. Ръкавите му бяха грижливо навити нагоре, за да не му пречат да хвърля заровете. Всеки косъм от златистата му коса си бе на мястото, но купчината жетони от дясната му страна бе съвсем мъничка, а вляво от него седеше Мортимър Сейлс с широко отворени очи.
Хайде да се вървим, Стю — тъкмо казваше Морти. — Или възнамеряваш да изгубиш всичко?
— Main — извика Стюарт, напълно пренебрегнал приятеля си и хвърли заровете. — Шест — обяви той, разглеждайки заровете с невъзмутимо спокойствие.
Морти се огледа наоколо, сякаш търсеше помощ, зърна Хоукс и Брет, които тъкмо влизаха заедно, и започна да си пробива път през тълпата към тях.
— Chance14 — спокойно изрече Стюарт, отново хвърли заровете и от тълпата наоколо се изтръгна съчувствена въздишка.
На Хоукс не му бе необходимо да гледа, за да разбере, че Стю отново е загубил, но бе изненадан от спокойствието, с което братовчед му приемаше загубата. Стюарт продължаваше да се държи невъзмутимо и хладнокръвно и без особени притеснения, премести още два от жетоните си към Силвестър Нотли.
Силвестър се провикна с неспортсменско веселие.
— Crabs15. Аз хвърлям. — Той алчно прибави жетоните към огромната купчина, която бе натрупал върху трите малки, черни тефтера в края на масата.
Хоукс се съсредоточи за момент върху тефтерите, а после, присвил очи, насочи вниманието си към собственика им.
В пълен контраст със Стю, Силвестър изглеждаше така, сякаш бе ресал разрошената си коса с градинското гребло. Устата му се изкривяваше от доволна усмивка всеки път, когато изпъкналите му очи случайно попадаха върху купчинката с печалбите му. Гласът му затрепери, той взе заровете и се приготви да хвърля.
— Main девет — изчурулика той като човек, обхванат от треската на хазарта. А после бързо хвърли още веднъж, сякаш се боеше, че късметът му може да избяга от него.
Тълпата още веднъж отрази резултата с развълнувано шушукане.
— Спечели. Копелето спечели отново. — Мортимър Сейлс, с разширени от тревога очи, бе успял да се промъкне през тълпата и дръпна Хоукс за ръкава.
— Можеш ли да спреш тази лудост? — прошепна той. — Цяла вечер играе и няма изгледи да спре, преди да е изгубил и последното си пени.
Хоукс отведе Морти настрана от масата, а заровете отново отидоха в ръцете на Стюарт. Брет Престън, заедно с двамата коняри на Силвия от двете му страни, учтиво останаха по местата си.
— Казвай бързо, защото той продължава да губи дори и сега, докато разговаряме. Братовчед ми пил ли е прекалено много тази вечер?
— Не — увери го Мортимър, който непрекъснато местеше поглед от Хоукс към тълпата и обратно. — Нито капка.
— Main — чуха те. — Седем.
— Той сам ли реши да дойде да играе тук?
— Изрично настоя за това — рече Морти и премигна, когато Силвестър започна да грачи зад тях. — Отново Crabs.
— Каза, че знаел, че този често идва тук. — Той посочи Нотли.
Хоукс кимна.
— В такъв случай, Стю е търсел Нотли.
— Да, за жалост.
— А заровете? Възможно ли е Нотли да го мами?
— Фалшиви зарове? Не може да бъде. Това са заровете на Стюарт. Той ги донесе със себе си и настоя да играят с тях.
Хоукс отново погледна черните тефтери.
— Каза ли ти защо иска да играе с Нотли?
Мортимър въздъхна.
— Ами, през цялото време ми повтаряше, че най-после е решил какво трябва да прави с парите си, но думите му ми изглеждаха напълно безсмислени.
— Какво точно ти каза? — поиска да узнае Хоукс. — Спомняш ли си?
Мортимър кимна и присви устни.
— Каза, че възнамерявал да откупи част от миналото заради един стар приятел. И представа си нямам какво означава това.
— Ясно — рече Хоукс. Разбираше всичко с безпощадна яснота. Стю бе готов да рискува всичко, което притежава, за да откупи част от миналото на Силвия.
— Ха! Вече спечелих всичко, което можеш да ми предложиш — изписка Силвестър и разрови жетоните си.