Желанията, копнежите, самозалъгването бяха притъпили усета й към реалността, реши тя. Неспокойният й плам да посети Лондон бе надвил здравия й разум, притъпил бе проницателността й, въвел я бе в един весел, главозамайващ танц. А докато бе танцувала, животът я бе измамил — променил бе всичко, което й бе близко и познато, за да я запрати в един свят на непрогледна тъмнина, в който тя не разпознаваше нито формите, нито звуците, нито ароматите. Действителността изведнъж бе придобила други очертания. Съдбата й, бъдещето й, надеждите и мечтите й бяха загубили смисъла си, бяха се разпилели, подобно на струйка дим, подета от силен пристъп на вятъра.
Не Хоукс бе влюбен в нея, а братовчед му — Стюарт. Тази едничка мисъл се въртеше непрекъснато в главата й, а тя, замаяна и несигурна, имаше усещането, че е поела в една посока, а животът й — в друга.
Неспокойна и уморена от безсънната нощ, Сара пристигна рано, както бе обещала, влезе в празната музикална стая, която тънеше в такава тишина и покой, че т възприе собственото си присъствие като недопустимо нахлуване в нечий чужд свят. Сред тази абсолютна тишина Сара бе обхваната от предчувствието за някаква промяна, което бе толкова силно, че тя забави крачки. Сетивата й сякаш долавяха промяната във въздуха и тя си наложи да върви по-бавно, за да не се блъсне в мебелите, които според нея може би бяха преместени от обичайните им места.
Само че не подредбата на мебелите, а животът й бе променен. Изпълнена с убеждението, че е тромава и непохватна, Сара се настани на пейката зад клавесина и се опита чрез изцелителната сила на музиката да се помири не само с тая стая, която й се струваше чужда и непозната, но и с живота си. Тя наруши Плътно обгърналата я тишина с музика на Корели и Вивалди, а после по-енергично се опита да се пребори с потискащата я неподвижна безнадеждност и засвири Моцарт. Но бурята от мисли и чувства, които не й даваха мира, сякаш се усили, докато пръстите й летяха по клавишите. Най-накрая тя безнадеждно отпусна ръце, точно по средата на един особено трогателен пасаж.
Отново я обгърна пълната тишина на потъналата в ленив покой стая. Сара я усещаше като чуждо присъствие, което стана толкова натрапчиво, че тя протегна ръка към музикалната кутийка, която Стюарт й бе подарил, нави пружинката и нежната мелодия изпълни стаята с настроение, не толкова безнадеждно като пълната тишина и не толкова страстно като музиката на Моцарт.
Сара реши, че музиката, която долиташе от музикалната кутия, най-точно съответстваше на настроението й.
Мелодията бе напълно лишена от чувства и Сара изведнъж изпита необходимост да изсвири същия помпозен мотив на клавесина. Песничката на металната птичка й действаше почти успокояващо. Звуците отекваха глухо в смълчаната стая, а тя сигурно щеше да продължи да я свири още дълго, ако не бе доловила аромата на горски цветя. Пръстите й замръзнаха върху клавишите, устата й внезапно пресъхна и тя рязко изправи глава.
— Лорд Кесълфорд — изрече тя, неспособна да прикрие чувството си на пълна безнадеждност и безсилие. — Откога сте тук, милорд? Колко време ме слушате, без да обявите присъствието с?
— Достатъчно дълго, за да разбера, че сте разстроена, мила моя.
Гласът му беше топъл, спокоен, напълно човечен и толкова скъп на фона на студената, бездушна мелодия, която се разнасяше от музикалната кутия, че по гърба й пролазиха тръпки. Това ли беше краят на един прекрасен сън, в който графът я обичаше и желаеше така, както тя него?
Сара потрепери и ръцете й настръхнаха, когато го чу да се приближава. Желаеше той да дойде съвсем близо до нея, а в същото време искаше да изчезне завинаги от живота й. Имаше странното усещане, че той по някакъв начин промени въздуха и пространството помежду им — сякаш я докосна с мислите си.
Хоукс се приближаваше, а в нея се надигна неописуем страх, че той може да я стъпче, да я прегази и да я остави сломена и съсипана след себе си.
Той седна до нея на пейката, подпрял гръб на клавесина, така че те гледаха в различни посоки — не само в плановете и намеренията си, но и по начина, по който бяха седнали. Пейката не беше особено голяма. Рамото му се допираше до бухналия й ръкав. Тя почувства топлия му дъх, който погали ухото й. Устните й се разтвориха, устата и носът й се изпълниха със сладкия му аромат и тя се наведе не назад, а напред — към него.