— Искам, мила моя…
Отново я бе нарекъл неговата мила и докато той произнасяше думите, тя усети сладкия му дъх на портокал. Нейната уста бе суха, лишена от всякакъв вкус. Прииска й се, необяснимо защо, да накваси устни, да овлажни устата си с топъл, силен портокалов чай.
— …Искам да обсъдя с вас един сърдечен проблем.
От всички думи на света той избра точно тези,, които веднага запалиха яростен гняв в гърдите на Сара. Последният път, когато ги бе използвал, Хоукс й бе говорил за сърдечните трепети на младия си повереник. Тази сутрин пък — тя бе сигурна в това — той говореше за братовчед си, а Сара изобщо не можеше да си представи, че би могла да понесе какъвто и да е съвет от Хоукс във връзка с предложението на Стюарт. Тя не можеше, а и не желаеше, да слуша подобни съвети. Те противоречаха на най-съкровените й чувства.
Сара вирна брадичка и рязко го прекъсна, а в думите й се долавяха гняв, гордост и болка. Използваше ги като остър нож, с който да разсече копнежа си по него, преди той да я е съсипал напълно.
— Лорд Кесълфорд, чудесно разбирам за какво искате да разговаряте тази сутрин и ви моля да не казвате нито дума повече.
Хоукс се отдръпна от нея като ужилен. Този път в гласа му не се долавяха обичайните лениви нотки.
— Какво означава това?
Тя рязко се изправи и преди да я напусне смелостта й, се отдалечи с помощта на бастуна си — далеч от опасната близост с него. Музикалната кутийка бе замлъкнала. В стаята отново цареше тишина, която Сара наруши със сърдития си глас.
— Зная, че си мислите, че сте по-добре запознат със сърдечните ми проблеми от мен самата, милорд, но държа да ви кажа, че горчиво се мамите. Не мога да повторя грешката, която сторих, когато без да мисля, се съгласих да се омъжа за Джефри. Бракът е твърде важна стъпка в живота на всеки човек, която не бива да предприемаме само от страх, че можем да останем неженени, или пък заради парите и властта, които той би могъл да ни донесе. Аз може, и да съм сляпа, но не съм глупава. Аз съм зряла жена и съм напълно способна сама да взема решение, да приема или да отхвърля едно предложение за женитба, от което ще зависи съдбата ми до края на живота ми. И ви обещавам, че няма да отстъпя нито пред учтивостта и добротата ви, нито пред обширните ви имения.
Думите й го засегнаха. Разбра го по сарказма, който струеше от гласа му, когато заговори.
— Не правете такива обещания, мила моя. Знаете ли, до гуша ми е дошло от глупави обещания, които не сме длъжни да спазваме, защото и аз самият неведнъж съм ги правил.
С натежало сърце Хоукс се взираше в Сара, която стоеше неподвижно в средата на стаята. Бузите й горяха, гърдите й се вдигаха и спускаха, сякаш току-що бе пробягала огромно разстояние, което завинаги я бе отдалечило от него. Хоукс бе изумен от яростния й изблик и просто не знаеше какво да каже, за да изглади нещата помежду им.
И през ум не му бе минавало, че може да получи отказ, преди още да е имал време да направи предложението си. Ситуацията му се струваше нереална и неестествена, сякаш между тях се издигаше висока стена, която не им позволяваше да се разберат. Всяка частичка от тялото му копнееше да събори тази стена, или поне да разбере кога и защо се е появила.
Той се изкашля, изправи се, взе музикалната кутия на Стюарт и я нави с разтрепераните си ръце. После, без да каже нито дума прекоси разстоянието, което ги разделяше, и учтиво се поклони пред Сара.
— Имате ли нещо против да потанцувате с една сянка, мила моя?
Тя остана абсолютно неподвижна за миг, изпънала вдървения си гръб. Стори му се, че е готова да се разплаче, когато се обърна, за да му отговори.
— Много мило от ваша страна, милорд, но не мисля, че времето и мястото са подходящи за танци.
Той погледна надолу към скъпото лице, което копнееше да покрие с целувки, и неспособен да разгадае изражението й, взе ръката й и я постави върху своята.
— Забравяте, мила моя. Аз не правя нещата от доброта или любезност, а защото те ми доставят удоволствие. А от всички неща на света, танцуването с вас ми доставя най-голямо удоволствие.
Той се залюля в такт с жалостивата им музика и за негова изненада, тя улови ритъма с такава лекота и грациозност, сякаш бяха упражнявали този танц години наред. Хоукс изпита несравнимо удоволствие и чувство за единение и завършеност, когато постави ръка на кръста й и усети ласкавото докосване на косата й по бузата си. Без да си разменят нито дума, но осъществявайки общуване на далеч по-високо ниво, те се носеха из стаята, краката им пристъпваха в забележителен синхрон, телата им бяха безпомощни пред силното привличане помежду им. Хоукс се изпълни с възторжено чувство на щастие, надеждите му го извисиха до неподозирани висоти. Между тях двамата съществуваше някаква неуловима близост, която ги превръщаше в едно цяло и го изпълваше с учудване и радостно недоумение. Танцуваха докато музиката спря.