— Напълно си права, мила моя. Радвам се, че го забеляза, защото това е любимата ми дреха. Толкова е приятно да се докосваш до коприна… Не си ли съгласна?
Пръстите на Сара сякаш се плъзнаха по въображаемото парче коприна.
— Тя прилича на топла вода, която изтича през пръстите ти — промърмори тя.
— Прекрасно казано, мила моя. — Амелия постави една мека гънка от лъскавата тъкан в ръката на Сара. — Племенникът ми Стюарт спечели тази дреха за мен.
— Спечели ли я, мадам? — удиви се Сара.
— О, да. Стюарт постоянно печели разни неща. Той е добре известен с късмета си.
Доктор Тървей отново се прокашля.
— Човек или трябва да е късметлия, или да има бездънни джобове, за да продължи да се забавлява в подобни хазартни игри.
— Да, това е така — съгласи се Амелия. — Този начин на живот не може да не поставя Стюарт в известни затруднения от време на време. — Тя се засмя опрощаващо. — Но това не се случва често. Само няколко пъти е заемал от мен по-големи суми пари. — В думите й нямаше и следа от укор. — За моя радост, Стюарт има и други таланти. Той е много красив, добър познавач е на модата и ценител на бързите коне. Осмелявам се да твърдя, че по въпросите на изисканата изтънченост и елегантност момчето просто няма равен на себе си.
— Наричат го Красавеца, нали? — учтиво попита Тървей.
Сара не пропусна внезапната студенина и скованост, които се прокраднаха в думите на Амелия.
— Да. В някои кръгове. А моят собствен син, скъпият ми Ашли наричат Звяр.
— Звяр, милейди! — Изразителната уста на Сара свидетелстваше за искреното й възмущение. — Какво жестоко прозвище!
— Наистина — въздъхна Амелия. Една дълбоко изстрадана въздишка. Така въздишат майките, които правят всичко, което се изисква от тях, и въпреки това децата им не постъпват според очакванията им. — Ашли не дава пет пари за това какво мислят, или говорят за него. За жалост, той е много неразумен в това отношение. Всъщност, прякорът му сякаш го забавлява, но за една майка — сигурна съм, че разбираш това, мнението на околните е от огромно значение.
Сара наистина разбираше. Майка й също не даваше пет пари за благоприличието и добрия тон, без изобщо да мисли за страданията, които навличаше на семейството си. Тя се пресегна и потупа ръката на Амелия, а думите й прозвучаха много разумно и успокояващо.
— Може би е най-добре, че синът ви посреща това с усмивка, защото вие щяхте да сте още по-разстроена, ако той страдаше от това прозвище.
— Никога не съм гледала на нещата от този ъгъл, но думите ти ми носят странно успокоение — прошепна графинята и се наведе напред. Беше толкова развълнувана, че гласът й трепереше. — Скъпа моя, ти виждаш неща, които ние, зрящите, би трябвало да забелязваме по-добре от теб.
— Вие сте много мила, лейди Кесълфорд. Може ли да помоля да ви разгледам по-внимателно?
— Ако само можех да направя това възможно. — Графинята изглеждаше искрено разстроена от факта, че не може да направи нищо.
Доктор Тървей хвана ръцете на Сара.
— Сара вижда, милейди, по свой си начин. С помощта на ръцете си.
Наистина ли, дете? Чувала съм, че крал Джордж видял лицето на лейди Сара Ленъкс, като прекарал ръка по лицето й, когато тя била представена в съда. Казват, че искал да разбере дали приличала на съименницата си — нейната пралеля, Сара Ленъкс, и обявил, че двете жени много си приличат.
— Лейди Ленъкс е била много любезна да позволи на краля да направи това. Повечето хора не се съгласяват лицата им да бъдат опипвани.
Лекарят се съгласи.
— Съществуваха страхове, че едно такова опознаване може ненужно да развълнува краля. Още по онова време той получаваше пристъпи на слабоумие.
Амелия внимателно вдигна ръцете на Сара и ги приближи до меките си, напудрени бузи.
— Можеш да видиш лицето ми, ако желаеш.
Сара беше доволна. Нежни като крилца на пеперуда, върховете на пръстите й проследиха профила на Амелия.
Графинята подскочи и се отдръпна назад. Сара поспря и бе готова да се откаже, но вдовицата прошепна:
— Продължавай.
Стоеше напълно неподвижна, на лицето й играеше усмивка, а Сара продължаваше да изследва контурите на лицето й.
— Нищо чудно, че са се безпокоили за краля — каза Амелия. — Има нещо твърде интимно в този жест, в това изучаване на лицето ми.
Сара бе трогната от желанието на графинята да разбере ограниченията на света й, тънещ в мрак.
— Благодаря ви, мадам, че ми позволихте тази интимност — рече тя. — Сега в главата си нося една красива картина, която напълно съответства на благия ви глас.
— Милейди… — Доктор Тървей се поколеба за момент, но Сара знаеше, че той възнамерява да се възползва от момента и да изпълни обещанието си да помоли графинята за препоръки. — Ще ви бъда безкрайно задължен, ако ми позволите да ви помоля за една услуга.