Вече Ви писах за Мокичи, затова сега ще Ви разкажа с няколко думи за други двама християни. Ичизо е мъж на около петдесет години, който идва при нас през нощта, а по израза на лицето му можеш да решиш, че винаги е сърдит. По време на литургията, а пък и след това той никога не обелва и дума. Всъщност изобщо не се сърдеше, просто такъв бе естественият израз на лицето му. Бе много любопитен и с тесните си, покрити с бръчици очи следеше изключително внимателно всяко движение, всеки жест, мой или на Гарпе.
Оматцу, както ни бяха разяснили, бе по-голямата сестра на Ичизо. Преди много време бе загубила мъжа си и сега бе вдовица. Вече два пъти дойде до нашата колиба, придружена от племенницата си Сен, като винаги носеше на гърба си кошница с храна за нас. Подобно на Ичизо, и тя бе много любопитна и заедно с племенницата ѝ не сваляха очи от нас с Гарпе, докато се храним. А каква храна само?! Вие даже не можете да си представите колко оскъдна беше тя – няколко печени сладки картофа и вода. И докато ние с Гарпе ги поглъщахме, двете жени се смееха с явно задоволство.
„Нима сме ви толкова смешни? – не издържа веднъж Гарпе и попита с раздразнение: – Толкова ли смешно ядем?“
Двете жени не разбраха и дума от това, което той каза, но избухнаха в смях и лицата им се набръчкаха, подобно на лист хартия.
Нека ви разкажа още малко за това тайно християнско общество. Както вече Ви писах, в селската им общност има джисама и тосама. Джисама отговаря за тайнството на кръщението, а тосама помагат на вярващите с молитвите и отговарят на въпроси от катехизиса. Тосама са запознати с християнския календар на празниците и съответно обучават вярващите в тях. По думите на селяните Коледа, разпети петък, Великден и други християнски празници се честват съобразно напътствията на тосама. Няма нужда да Ви казвам, че те не могат да отслужат празнична литургия, тъй като тук няма свещеник; те просто се събират в нечий дом и тайно се молят пред поставено пред тях старинно свещено изображение (също и изричат молитвите си на латински – Патер Ностер, „Аве Мария“ и т.н.), а в почивките между молитвите си говорят за всякакви незначителни неща, за да може, ако внезапно се появят стражари, всичко да изглежда като обикновено събиране.
След бунта в Шимабара владетелят на този регион насочил всичките си усилия към преследване на криещи се християни. Стражите на управата започнали ден след ден да обикалят наоколо, като внимателно оглежали всяко едно село, дори понякога ненадейно нахлували в някоя къща, когато никой не би могъл да очаква.
Например от миналата година имало издаден указ, който забранявал издигането на ограда или жив плет между съседни къщи. Така се целяло да има достатъчно видимост между тях и ако някой забележел нещо подозрително да може веднага тайно да съобщи. Всеки, който докладвал за християнски свещеник, каквито бяхме и ние, получавал награда от триста сребърника; за донос срещу християнски брат наградата била двеста сребърника; а просто за вярващ християнин – сто. Помислете само какво изкушение било това за тези мизерстващи селяни. Затова и тукашните християни не се доверяваха на хора от околните села.
Както вече Ви писах, лицата както на Мокичи, така и на Ичизо, и на джисама са абсолютно безизразни, застинали, подобно на кукли. Сега напълно разбирам защо. Те не смеят да проявяват нито тъга, нито радост. Дългата принуда да водят таен живот бе превърнала лицата на тези християни в истински маски. Каква горчива, скръбна участ! Така и не можех да проумея защо Господ стоварва върху тези клетници такива страдания.
В следващото си писмо ще Ви разкажа за съдбата на падре Ферейра, когото търсехме, както и за Иноуе (навярно си спомняте за мъжа, когото падре Валиняно нарече в Макао най-страшния човек в Япония). Моля Ви, предайте моя нисък поклон и обещание за молитви на декана на семинарията, учителя Лусио де Санктис.
Днес отново валеше. Гарпе и аз лежахме в тъмнината върху сламата, която ни служеше за легло, и се чешехме. По врата и гърба ми пъплеха дребни буболечки, така че за спане и дума не можеше да става. През деня японските въшки си стояха притихнали, но през нощта изпълзяваха и се разхождаха по цялото тяло – нагли, безсъвестни твари!