Отново залаяха кучета и по пътя затичаха стражарите, които бяха завардили изхода от селото. Сред тях видяхме стареца, когото наричаха джисама, овързан с въжета. Един самурай, възседнал кон и нахлупил черна широкопола шапка, извика нещо, мъжете се наредиха в една линия зад пленения старец и се втурнаха напред, поглеждайки предпазливо през рамо. Самураят замахна с камшик препусна сам по пътя, вдигайки облаци бял прах около себе си, но внезапно спря и се обърна назад. Все така ясно си спомням: фигурата на коня, застинал с два вдигнати предни крака във въздуха, отдалечаващия се, влачен от стражарите, залитащ старец. Подобно на мравки, силуетите дълго напредваха по огрения от пладнешкото слънце път, като постепенно се смаляваха, докато накрая съвсем се изгубиха.
През нощта узнахме подробностите от Мокичи, който дойде в планината, придружен от Кичиджиро. Стражарите се появили някъде преди обед. За разлика от преди, този път селяните не могли да узнаят предварително, че Томоги ще бъде обискирано. Самураите нахлули, крещейки заповеди на хората си, и препускали из цялото село, докато селяните се щурали объркани напред-назад.
Дори след като осъзнали, че в нито една от къщите няма да намерят християнска следа, те не се предавали, не се оттегляли, както предния път. Самураите събрали селяните на едно място и обявили, че ако те сами не си признаят, ще вземат заложник. Всички мълчали, никой не проронвал и дума.
„Винаги стриктно си плащаме данъците. Съвестно изпълняваме наложения ни от държавата труд –старателно убеждавал самурая джисама. – И умрелите си погребваме по будистките обичаи…“
Без да го удостои с отговор, самураят мълчаливо го посочил с края на камшика си. Хората му, стоящи на група отзад, веднага метнали въжета върху стареца и здраво го омотали.
„Чуйте внимателно! Дотук с измислените оправдания! Имаме свидетел, според когото отскоро сред вас са се появили тайни привърженици на християнската ерес. Този, който честно разкрие отговорните за това скверно поведение, ще получи награда от сто сребърни монети! Но ако не си признаете, след три дни ще дойдем отново за още един заложник! Така че, добре си помислете!“
Селяните стояли като истукани и мълчали. Мъже, жени, деца – всички мълчали. И така, християните дълго, дълго време стояли изправени срещу враговете си. Връщайки лентата назад, ми просветна, че очевидно точно тогава ние сме се взирали от планината към селото – в момента на абсолютната тишина.
Самураят обърнал коня си и размахвайки камшик, се отправил към изхода на селото. Вързаният за коня джисама паднал, изправил се, паднал отново и конят го повлякъл. Мъжете го подхванали и го изправили.
Това бе инцидентът на 5 юни, така както го бяхме чули.
„Да, падре, ние и думичка не обелихме за вас! – отрони Мокичи, чинно положил ръце на коленете си, покрити от селската дреха. – И ако стражарите пак вземат, че дойдат, пак нищичко няма да кажем! Каквото и да става, няма да кажем!“
Не каза ли той тези думи, защото бе забелязал сянката на тревога, преминала за момент през лицата ни? Ако е така, изпитвам срам. Нищо чудно, че дори Гарпе, който обикновено във всяка една ситуация запазваше доброто си настроение, сега гледаше към Мокичи с поглед, пълен с болка.
„Но както е тръгнало, май ще дойде момент, когато всички вас може да вземат за заложници…“, промълви Гарпе.
„Да, падре, но и тъй да стане, все ще си мълчим.“
„Не, не можем да го допуснем. Подобре ще е да напуснем планината. – Докато говореше, Гарпе се обърна към мен и Кичиджиро, който уплашено седеше до Мокичи. – Не можем ли например да избягаме на неговия остров?“
При тези думи страхът надвисна над цялото лице на Кичиджиро, но той не обели и дума. Беше ясно, че при такъв обрат на нещата този малодушен, слабохарактерен мъж се терзаеше, че ни бе довел тук, поради което и той бе въвлечен, бе попаднал в задънена улица. От една страна, той не искаше да изгуби репутацията си на добър християнин, но от друга страна, в малката му глава трескаво се въртяха мисли как да спаси кожата си. Потривайки ръце, подобно на муха предните си крачка, с блестящи хитри очички, Кичиджиро заобяснява, че жителите на Гото несъмнено също ще бъдат сполетени от участта да бъдат обискирани, така че вместо в околността, подобре би било да заминем в някоя по-далечна област… В края на краищата през тази нощ не достигнахме до решение и двамата мъже крадешком заслизаха към селото.