Останалите трима били много отпаднали и болни и затова не ги изтезавали толкова много. Все пак идеята на губернатора не била да ги убие, а да ги откаже от вярата им, затова дори довели лекар в планината, който да лекува раните им.
Накрая Унеме осъзнал, че каквото и да стори, няма как да надделее. Дори до него достигнали коментари на подчинените му, че съдейки по куража и силата на християните, по-скоро биха пресъхнали всички горещи извори и езера на Ундзен, отколкото те да сменят вярата си. В крайна сметка Унеме взел решение да върне шестимата божи служители в Нагасаки. На 5 януари Беатриче да Коста била преместена в дом с лоша слава, а другите петима били затворени в местната тъмница, където пребивават и до ден днешен. Тези събития помогнали Светото учение да докосне сърцата на още повече хора, приелите вярата придобили по-голяма увереност, планът на тиранина се развил по обратен на очаквания начин и се провалил, а завършекът на битката за нас бе огрян от прекрасна светлина.
В църквата в Рим не можеха да допуснат, че написалият това писмо Ферейра, дори и подложен на най-жестоки мъчения, би могъл да предаде Бога и църквата и да се покори на езичниците.
През 1635 г. в Рим била проведена среща на преподобния падре Рубино с още четирима духовници. Целта на срещата била да се състави план как да бъде изчистено накърненото име на Светата църква след измяната на Ферейра, като на всяка цена да се достигне до бедстваща Япония, където тайната проповедническа мисия да бъде продължена.
Отначало църковните власти сметнали идеята за безразсъдна и не дали съгласието си за осъществяването ѝ. Макар и да разбирали ентусиазма и мисионерския дух, отговорната позиция, която заемали, не им позволявала с лека ръка да изпратят нови свещеници в тази страна на езичници, които да бъдат изложени на смъртна опасност. Все пак било трудно да се примирят, че в страната, където благодарение на делото на свети Франциск Ксавие[3] било посято най-чистото семе на вярата в целия Изток, вярващите може да бъдат лишени от духовен водач и постепенно да загубят кураж и упование. Още повече че от позицията на Европа по онова време фактът, че Ферейра е бил принуден да се отрече от вярата си в тази малка страна на самия край на света, не бил просто индивидуално падение, а унизително отстъпление за християнската мисъл и вяра в цяла Европа. Подобни мнения постепенно надделели и в крайна сметка след редица маневри планът на падре Рубино и четиримата му съмишленици за отплаване към Япония получил окончателно одобрение.
По същото време в Португалия трима млади свещеници обмисляли сходен план за тайно проникване в Япония, но тяхното основание било по-различно. И тримата били възпитаници на старинния манастир в Кампо Лидо, където изучавали богословие и техен учител бил самият Ферейра. За Франсишку Гарпе, Хуан де Санта Марта и Себащиау Родригеш било невъзможно да повярват, че техният обичан и дълбоко уважаван учител, бидейки изправен пред възможността за славно мъченичество, е избрал да пълзи като куче в краката на неверниците. Напълно завладени от подобни чувства, тримата млади свещеници се срещнали с висшето духовенство в Португалия и подробно изложили обзелите ги терзания. Да отидат до Япония, да разберат истината и да се уверят със собствените си очи – това било категоричното желание и на тримата. Както и в Италия, и тук висшата църковна инстанция не бързала с решенията си, но в крайна сметка, по всяка вероятност покорена от искрената настойчивост на младите свещеници, дала позволението си за опасната мисия към Япония. Всичко това се случило през 1637 година.
И така, тримата млади духовници без никакво отлагане се заели с подготовката за много дълго пътуване. Обичайният начин, който по онова време отправилите се на изток португалски мисионери избирали, бил да се присъединят към флотата, която пътувала от Лисабон към Индия. За тогавашен Лисабон отплаването на Индийската флота е било едно от най-вълнуващите ежегодни събития. Пред очите на тримата образите на един изток, за който досега са мислили буквално като за другия край на света, и за една Япония[4], която се намирала в най-отдалечената точка на този край, вече придобивали съвсем отчетливи очертания. Когато отворели картата, отвъд Африка се виждала Индия, португалска територия по онова време, след това били разпръснати многобройните острови и страни на Азия. И после там, където изтокът свършвал, с форма досущ като на гъсеница била нарисувана незначителната фигура на Япония. За да стигнат до там, първо трябвало да отидат до Гоа в Индия, след което отново ги очаквало плаване – безкрайни дни и месеци по морета и океани. Още от времето на свети Франциск Ксавие Гоа е служела за град – отправна точка за всички мисии към Далечния изток. Имало е две семинарии, в които се обучавали студенти от всички части на Азия, където също така европейските мисионери получавали подробна информация за ситуацията в страните, към които се били отправили. Тук освен това било мястото, където понякога шест месеца или дори година мисионерите изчаквали подходящ кораб, който да ги отведе до отредената им дестинация.
3
Св. Франциск Ксавие е католически мисионер, един от основателите на Ордена на йезуитите. Пристигнал в Япония на 15 август 1549 г. в Кагошима, придружаван от седем сподвижници. Смята се, че така е започнало християнството в Япония. – Б. пр.
4
Тук авторът умишлено употребява едно от старите наименования на Япония, използвано от португалските мисионери по онова време. – Б. пр.