На 25 юли, на празника на свети Яков, корабите най-сетне заобиколили нос Добра надежда. В същия ден се извила страшна буря, под напора на вятъра главното платно на гротмачтата на „Санта Изабела“ се откъснало и гръмко се сринало на палубата. Всички на кораба, включително и болните, се вкопчили в мачтите, за да спасят останалите платна от подобна участ. Точно когато ситуацията се позакрепила, корабът се ударил в подводна скала, която щяла да стане лобното място на „Санта Изабела“ , ако не били останалите съдове, които веднага се притекли на помощ.
След бурята отново последвало затишие. Платната се полюшвали безжизнено, само катраненочерната сянка на мачтата падала върху лицата и телата на болните, лежащи на палубата като мъртви. И така, дните минавали един след друг сред монотонните вълни на нажежената от слънцето морска шир. Различните премеждия удължили плаването и запасите от храна и вода привършвали, когато на 9 октомври най-накрая достигнали до заветната цел – Гоа.
Веднага след пристигането си в Гоа, тримата мисионери успели да се осведомят за ситуацията в Япония много по-подробно, отколкото биха могли в родината си. Научили, че пред октомври, годината преди да заминат, трийсет и пет хиляди християни се вдигнали на въстание с център Шимабара, което след последвалия кървав сблъсък с армията на бакуфу[7] било безмилостно потушено и всички въстанали, без значение млади, стари, мъже или жени, били жестоко избити. След конфликта районът бил напълно опустошен, тук-там само се мяркала някоя уплашена сянка, останалите живи християни един по един били заловени. Новината, която най-силно шокирала тримата свещеници, била, че в резултат от размириците японците са преустановили всички търговски връзки и обмена с родната им Португалия. Имало официална забрана за навлизането на португалски кораби в териториалните води на Япония.
Отчаяни, че няма да могат да проникнат в Япония на борда на роден кораб, тримата духовници пристигнали в Макао. Освен най-източна ключова база, свързана с делата на Португалия в региона, Макао бил и център на японо-китайската търговия. Веднага щом се озовали там, изпълнени с надежда и в очакване на рядък попътен късмет, Родригеш и приятелите му трябвало да се срещнат с апостолическия делегат, самия падре Валиняно, който бил в Макао по същото време и им отправил недвусмислено предупреждение. Според него мисията в Япония била безнадеждно загубена и мисионерската общност в Макао смятала за немислимо да се изпращат повече мисионери при така създалата се крайно опасна ситуация.
Още преди десет години падре Валиняно създал в Макао духовна академия за подготовка на мисионери, заминаващи за Япония и Китай. Освен това на него било поверено ръководството на местната йезуитска общност още от началото на гоненията на християни в Япония.
Относно Ферейра, когато тримата споделили, че след стъпването си на японска земя възнамеряват да издирват следите му, падре Валиняно им дал следната информация: от 1633 г. насам получаването на всякакви новини от тайно пребиваващите мисионери в Япония било рязко преустановено. От холандски мореплаватели, връщащи се от Нагасаки в Макао, се разбрало, че Ферейра е бил заловен в Нагасаки и подложен на мъчения чрез провесване в яма. След това не било известно да има нови сведения, няма и как да се проследят събитията, тъй като холандците отплавали насам в същия ден, в който Ферейра бил провесен в ямата. Знаело се също така, че Ферейра е бил подложен на кръстосан разпит от Иноуе – новоназначения губернатор, отговарящ за религиозните въпроси на провинция Чикуго. Валиняно още веднъж ясно заявил, че няма начин мисионерската общност в Макао да даде съгласието си за пътуване до Япония при сегашните условия. Такова било личното становище и на самия него.
В наши дни имаме възможност да се запознаем с няколко писма, написани от Себащиау Родригеш, съхраняващи се в португалския институт за изследване на историята на чуждите територии. Първото от тях започва по времето на горепосочения разговор с Валиняно, описващ ситуацията в Япония.
Първа глава
Писмо на Себащиау Родригеш
Мир на Господа! Слава на Христос!
Както вече Ви писах, на 9 октомври миналата година достигнахме до Гоа, а тази година от 1 май вече сме в Макао. Многото трудности по пътя бяха причина за крайното физическо изтощение на нашия брат Хуан де Санта Марта, който бе повален от малария с почти непрестанна висока температура. За огромно съжаление, само аз и Франсишку Гарпе можехме да посещаваме занятията в тукашната мисионерска академия, а прекрасният прием, който срещнахме там, до голяма степен ни помогна да възвърнем силите си.
7
Управляващата военно-феодална система на шогуна се нарича шогунат, на японски – бакуфу. След като през 1603 г. Токугава Иеясу получава титлата „шогун“, той обявява бакуфу. С това се поставя началото на историческия период Едо, също наричан и период Токугава (1603–1868). – Б. пр.