– По-бързо, по-бързо! – подкани го пазачът. – Високопоставените чиновници скоро ще дойдат.
Свещеникът не предполагаше, че разпитът ще се състои толкова скоро. Около този момент въображението му ден след ден рисуваше драматични картини, досущ като срещата на Иисус с Пилат… Тълпата беснее, Пилат е объркан, Иисус стои прав и мълчи… Докато сега тук имаше само една голяма цикада, която с песента си приканваше към дрямка. Затворът с японските християни беше потънал в обичайната си следобедна тишина.
Получил топла вода от пазача, свещеникът прокара влажна кърпа по тялото си, след което, без да бърза, пъхна ръце в ръкавите на долната памучна риза. Материята не беше приятна на допир и освен това по тялото му преминаха тръпки на унижение, че обличайки тази дреха, прави някакъв компромис спрямо управата.
В двора пет ниски пейки бяха подредени в редица. Всяка една от тях хвърляше черни сенки върху земята. На свещеника бе наредено да коленичи с ръце върху коленете от дясната страна на входната порта и той застина в продължително очакване. Позата беше непривична за него и от болките в коленете цялото му тяло се покри с пот, но не допускаше чиновниците да видят страдание, изписано на лицето му. Опитвайки се да не мисли за болката в коленете, той напрягаше цялото си съзнание с мисли за Иисус – питаше се какво е било изражението Му в онези моменти, когато камшиците са плющели по гърба Му.
Най-накрая се чуха удари от копита и трополене на крака, а стражарите раболепно коленичиха и забиха глави в земята. Появиха се неколцина самураи, които, пристъпвайки достолепно, влязоха през портите на двора, като непрестанно си вееха с ветрила. Разговаряйки помежду си, самураите напредваха през двора и без да удостоят свещеника дори и с бегъл поглед, всеки един от тях церемониално зае мястото си на пейките. Надзирателите, все така ниско наведени, им подадоха малки купички и самураите бавно и с удоволствие отпиваха от горещата вода.
Моментът на отдих приключи. Седналият най-вдясно самурай извика нещо на пазачите, след което свещеникът, преплитайки пронизващите го от болка колене, бе доведен пред петте, наредени една до друга пейки.
В дърветата отзад самотната цикада все така продължаваше да пее. Струйки пот се стичаха между кожата на гърба и дрехата му. Със същия този гръб усещаше до болка множеството забити в него погледи. Без съмнение, християните в затвора напрегнато слушаха всяка реплика, разменена между него и чиновниците. Сега вече ясно разбра защо Иноуе и приближените му бяха избрали именно това място за разпит. Искаха да го притиснат, да го сломят, да послужи за назидание пред очите на тия селяни! Gloria Patri et Fillio et Spiritui Sancto… Затворил хлътналите си очи, той положи усилия да покаже нещо като усмивка, но вместо това сам почувства, че вкочаненото му лице е заприличало на маска.
– Губернаторът на Чикуго е загрижен за неудобствата, които изпитвате, падре – обърна се към него на португалски седящият вдясно самурай, като внимателно подбираше думите си. – Ако имате някакви притеснения, винаги може да ни уведомите…
Свещеникът мълчаливо наведе глава. Когато вдигна очи, погледът му се срещна с този на седящия на средната пейка старец. Старецът разглеждаше свещеника с любопитство и мило се усмихваше, подобно на дете, получило необичайна играчка.
– Поданство: Португалия. Име: Родригеш. Дошъл в страната ни от Макао. Потвърждавате ли това?
Това вече го бяха питали – два пъти в затвора при него идва един чиновник, съпроводен от преводач, който описа целия разпит. Самураят най-вдясно погледна към свещеника с прочувствено изражение.
– Падре е пристигнал при нас през океани и морета, изтърпял е неимоверни трудности, излагал се е на опасности. Ние сме дълбоко трогнати от неговата самоотверженост. Можем да си представим колко тежко му е било.
В думите на говорещия се долавяше благост и тази доброта пронизваше чак до болка сърцето на свещеника.
– Осъзнавайки това, задължението ни, така да се каже, да ви разпитаме, е много мъчително за нас…
Неочакваните думи на чиновника успяха веднага да отпуснат свитото му сърце. Разчувстван, той си помисли: „Да не бяха непреодолимите прегради около националности и политики, бихме могли да си протегнем ръце и да разговаряме като приятели!“, но веднага се уплаши от собствената си сантименталност.
– Падре, нямаме намерение да се впускаме в спорове за това, какво е истинно и какво лъжовно във вашето религиозно учение. Допускаме, че за страни като Испания и Португалия, както и други като тях, то е истинно. Ние забранихме християнството в Япония единствено поради това, че след внимателно и дълбоко проучване установихме, че то е безполезно за нашата страна.