Выбрать главу
Ний ще дойдем, ний ще дойдем, В храма Параисо ний ще дойдем. Параисо се зове И далеко е казват…

Песента продължаваше още дълго, след като пазачите го бяха върнали в килията с дъсчения под. Ако не друго, поне не бе смутил душите на тези християни, не бе обезкуражил вярата им. Не се бе държал като жалък страхливец, помисли си той.

***

Проникващите през решетките лунни лъчи образуваха по стената сенки и фигури, които му напомняха за лицето на Онзи човек. Лицето Му беше приведено и му се стори, че взорът му е устремен към него. Мислено той очерта смътните контури на лика, отбеляза устата и очите. „Днес се справих достойно!“, помисли той и целият засия от възторг, като дете.

От двора се чу шум сякаш от пляскане с ръце. Стражарите правеха обичайната си вечерна обиколка на затвора.

***

Ден трети. Пазачите избраха трима християни сред мъжете затворници и ги накараха да изкопаят три дупки на двора. Сред ярката слънчева светлина свещеникът успя да види през решетката на прозорчето, как едноокият мъж (името му май беше Жоан) размахваше лопата заедно с другите, изсипваше пръстта в една кошница и после я изнасяше. Заради горещината Жоан носеше само една платнена препаска около слабините си, а от потта гърбът му лъщеше, сякаш е метален.

Свещеникът попита един от стражарите защо са тези дупки, а онзи му отвърна, че копаят отходна яма. Рововете ставаха все по-дълбоки, а затворниците влизаха в тях и продължаваха безизразно да изгребват пръстта.

Изведнъж, както копаеше, един от тях се строполи, поразен от слънчев удар. Стражарите се разкрещяха и започнаха да го налагат, но болният, както се беше свил, дори и не помръдна. Жоан и другите християни го вдигнаха и крепейки го, се отправиха към затвора.

Не след дълго надзирателите дойдоха за свещеника. Състоянието на пострадалия рязко се беше влошило и християните бяха помолили да го повикат. Той се втурна към тяхната част на затвора и завари Жоан, Моника и останалите наобиколили болния, който подобно на сив камък лежеше в полумрака.

Моника доближи до устните му нащърбена купичка с вода, но водата едва ги намокри и не стигна до гърлото му.

– Ох, колко се мъчи, горкият… Дали ще издържи? – въздъхна тя.

През нощта дъхът на болния стана на пресекулки. Невъзможно бе изнемощялото му тяло да изкара само с няколко просени данго[44] за целия ден. Свещеникът коленичи и започна да се подготвя за изпълнението на предсмъртен ритуал на миропомазване, но когато се прекръсти, мъжът за пръв път дълбоко въздъхна. Това беше краят. Стражите заповядаха на християните тялото да бъде изгорено, но те заедно със свещеника твърдо се противопоставиха, тъй като противоречеше на тяхното учение. Сред вярващите обичайната практика бе погребване. На другата сутрин непокътнатият труп на мъжа бе погребан в смесената горичка зад затвора.

– Щастливец е тоя Хисагоро… – прошепна завистливо някой от другите, – свърши се с теглото му… чака го вечен сън.

Останалите мъже и жени слушаха думите му с празни погледи.

Вече бе следобед, горещият влажен въздух лека-полека затрептя, после неочаквано заваля дъжд. Капките унило шумоляха в листата на дърветата, под които бе погребан покойникът, и барабаняха по дъсчения покрив на затвора. Обвил колене, свещеникът се отдаде на размисли колко ли още време служителите на управата ще го оставят да си живее както досега. Не че в тъмничния живот всичко вървеше по мед и масло, но при наличието на мълчаливото съгласие на пазачите бе възможно вярващите да произнасят молитви, свещеникът да ги посещава, както и да се пишат писма, стига само да не се вдига излишен шум. С каква цел им разрешаваха тази свобода? Странно.

Между решетките на прозорчето свещеникът видя как пазачите настървено крещят на някакъв мъж със сламено наметало. Покривалото скриваше лицето му, но нямаше съмнение, че не бе някой от тукашните пленници. Като че молеше нещо, но пазачите бързаха да се отърват от него – извърнаха глави, без да го изслушат. После се чу:

– Разкарай се от тук! Бой ли искаш?

Един от пазачите замахна с тояга и странникът, досущ като бездомно куче, се втурна по посока на вратата, след което се върна до средата на двора и неподвижно застана под дъжда.

вернуться

44

Топчета, приготвени от оризово или друго брашно, обикновено полети с различни, в повечето случаи сладки сосове. Често се предлагат по три на тънка пръчка. – Б. пр.