Выбрать главу

– Изслушайте ме, падре – захленчи Кичиджиро достатъчно силно, така че да го чуят и останалите. – Да, аз съм отстъпник. Но ако се бях родил преди десетина години, навярно като един праведен християнин щях да се отправя към параисо. И тогава нямаше да се отрека, щях да си спестя и ненавистта на правоверните… Но колко жалко, че съм се появил на бял свят тъкмо в тия времена на забрани… Жал ми е за мен самия!..

– Все още не ти вярвам – прошепна свещеникът, докато търпеше ужасния дъх на Кичиджиро. – Ще извърша за теб тайнството на опрощението, но това не означава, че съм ти повярвал. Не ми е ясно защо изобщо си се върнал тук.

Кичиджиро изпусна дълбока въздишка и се поразмърда, докато търсеше думи, с които да се защити. Около него се разнесе отблъскваща миризма на пот и кирлива кожа. В този момент свещеникът се замисли дали Христос наистина бе дирил дори и най-мърлявите сред хората. Злодеят все пак притежава зла мощ, красота. Но Кичиджиро дори не бе достоен да се нарече злодей. Беше просто мръсен и опърпан, също като дрипите по него. Свещеникът потисна обзелото го неприятно чувство и по навик изрече финалните за изповедта молитвени думи, прошепвайки: „Върви в мир“. След това се върна при останалите християни с мисълта колкото се може по-бързо да се отърве от противния дъх и телесните зловония.

***

Не, не! Създателят се бе стремил да открие тъкмо тези омърляните, подобни на парцали хора. Свещеникът се бе отдал на размисли, докато лежеше на пода. Сред човеците, появяващи се в Светото писание, бе бродил в търсене на такива като жената от Капернаум, страдаща от кръвотечение[46], блудницата, замеряна с камъни от тълпата – все същества, непритежаващи нито обаяние, нито хубост. Сърцето на всеки един лесно би могло да бъде запленено от чаровните и красивите. Това не би могло да се назове любов. Любов е, да не захвърлиш лишените от блясък, подобни на дрипи хора и техните животи. Свещеникът знаеше това на теория, но все още не бе способен да прости на Кичиджиро. Отново към него се приближи ликът на Христос и когато почувства напоените Му със сълзи благи очи, вперени върху себе си, свещеникът изпита срам от начина, по който се бе държал днес.

***

Започна церемонията по фумие. Вярващите бяха подредени в редица, подобно на магарета, отведени на показ в града. Наместо появилите се предишния път членове на управата, на дъсчените пейки наоколо, скръстили ръце пред гърдите си, бяха насядали млади чиновници, намиращи се по-ниско в йерархията. Стражари с тояги в ръце стояха на пост. И днес цикадите извисяваха ободряващи гласове, небето бе безоблачно и лазурно, въздухът все още бе свеж. Съвсем скоро, както винаги, щеше да настъпи тягостната жега.

Единствено свещеникът не бе изведен в двора. Долепил изпосталялото си лице в решетките, той бе вперил поглед към започващата церемония.

– Колкото по-бързо приключите с това, толкова по-бързо ще си тръгнете от тук. Никой не ви кара да настъпвате с вътрешна убеденост. Ако само формално положите крака си, това няма да засегне вярата ви.

Чиновниците тъкмо бяха започнали и продължаваха да нареждат на християните, че настъпването на фумие е просто формалност, че единственото, което се иска от тях, е да настъпят и това няма да промени вярата дълбоко в сърцето им, а те нямат намерение да се ровят чак до там. Твърдяха, че ако християните се подчинят на заповедта на местната администрация и само леко положат крак върху изображението, незабавно ще бъдат освободени. Тримата мъже и жената слушаха тези думи с безизразни лица. Притиснал лице в решетката на прозореца, свещеникът не можеше да проумее какви мисли минаваха през главите на групичката клетници. Четирите лица бяха с изпъкнали скули като неговите, синкавосиви и подути от неизлагането им на дневна светлина, съвсем като кукли, лишени от собствена воля.

Беше осъзнал, че постепенно е настъпил моментът, който, така или иначе, щеше да настъпи, но някак си все нямаше реално усещане, че неговата съдба и тази на християните скоро ще бъдат решени. Чиновниците се обръщаха към християните, сякаш ги молеха за услуга; и ако селяните поклатеха глава в знак на несъгласие, то те с огорчено изражение на лицата щяха да се оттеглят в редица, подобно на висшестоящите им предшественици.

вернуться

46

Едно от чудесата на Иисус, описано в Библията: Изцеление на жена с кръвотечение (Марко, 5:25–34; Матей, 9:18–26; Лука, 8:40–56). – Б. пр