– Изслушайте ме, падре – захленчи Кичиджиро достатъчно силно, така че да го чуят и останалите. – Да, аз съм отстъпник. Но ако се бях родил преди десетина години, навярно като един праведен християнин щях да се отправя към параисо. И тогава нямаше да се отрека, щях да си спестя и ненавистта на правоверните… Но колко жалко, че съм се появил на бял свят тъкмо в тия времена на забрани… Жал ми е за мен самия!..
– Все още не ти вярвам – прошепна свещеникът, докато търпеше ужасния дъх на Кичиджиро. – Ще извърша за теб тайнството на опрощението, но това не означава, че съм ти повярвал. Не ми е ясно защо изобщо си се върнал тук.
Кичиджиро изпусна дълбока въздишка и се поразмърда, докато търсеше думи, с които да се защити. Около него се разнесе отблъскваща миризма на пот и кирлива кожа. В този момент свещеникът се замисли дали Христос наистина бе дирил дори и най-мърлявите сред хората. Злодеят все пак притежава зла мощ, красота. Но Кичиджиро дори не бе достоен да се нарече злодей. Беше просто мръсен и опърпан, също като дрипите по него. Свещеникът потисна обзелото го неприятно чувство и по навик изрече финалните за изповедта молитвени думи, прошепвайки: „Върви в мир“. След това се върна при останалите християни с мисълта колкото се може по-бързо да се отърве от противния дъх и телесните зловония.
Не, не! Създателят се бе стремил да открие тъкмо тези омърляните, подобни на парцали хора. Свещеникът се бе отдал на размисли, докато лежеше на пода. Сред човеците, появяващи се в Светото писание, бе бродил в търсене на такива като жената от Капернаум, страдаща от кръвотечение[46], блудницата, замеряна с камъни от тълпата – все същества, непритежаващи нито обаяние, нито хубост. Сърцето на всеки един лесно би могло да бъде запленено от чаровните и красивите. Това не би могло да се назове любов. Любов е, да не захвърлиш лишените от блясък, подобни на дрипи хора и техните животи. Свещеникът знаеше това на теория, но все още не бе способен да прости на Кичиджиро. Отново към него се приближи ликът на Христос и когато почувства напоените Му със сълзи благи очи, вперени върху себе си, свещеникът изпита срам от начина, по който се бе държал днес.
Започна церемонията по фумие. Вярващите бяха подредени в редица, подобно на магарета, отведени на показ в града. Наместо появилите се предишния път членове на управата, на дъсчените пейки наоколо, скръстили ръце пред гърдите си, бяха насядали млади чиновници, намиращи се по-ниско в йерархията. Стражари с тояги в ръце стояха на пост. И днес цикадите извисяваха ободряващи гласове, небето бе безоблачно и лазурно, въздухът все още бе свеж. Съвсем скоро, както винаги, щеше да настъпи тягостната жега.
Единствено свещеникът не бе изведен в двора. Долепил изпосталялото си лице в решетките, той бе вперил поглед към започващата церемония.
– Колкото по-бързо приключите с това, толкова по-бързо ще си тръгнете от тук. Никой не ви кара да настъпвате с вътрешна убеденост. Ако само формално положите крака си, това няма да засегне вярата ви.
Чиновниците тъкмо бяха започнали и продължаваха да нареждат на християните, че настъпването на фумие е просто формалност, че единственото, което се иска от тях, е да настъпят и това няма да промени вярата дълбоко в сърцето им, а те нямат намерение да се ровят чак до там. Твърдяха, че ако християните се подчинят на заповедта на местната администрация и само леко положат крак върху изображението, незабавно ще бъдат освободени. Тримата мъже и жената слушаха тези думи с безизразни лица. Притиснал лице в решетката на прозореца, свещеникът не можеше да проумее какви мисли минаваха през главите на групичката клетници. Четирите лица бяха с изпъкнали скули като неговите, синкавосиви и подути от неизлагането им на дневна светлина, съвсем като кукли, лишени от собствена воля.
Беше осъзнал, че постепенно е настъпил моментът, който, така или иначе, щеше да настъпи, но някак си все нямаше реално усещане, че неговата съдба и тази на християните скоро ще бъдат решени. Чиновниците се обръщаха към християните, сякаш ги молеха за услуга; и ако селяните поклатеха глава в знак на несъгласие, то те с огорчено изражение на лицата щяха да се оттеглят в редица, подобно на висшестоящите им предшественици.
46
Едно от чудесата на Иисус, описано в Библията: Изцеление на жена с кръвотечение (Марко, 5:25–34; Матей, 9:18–26; Лука, 8:40–56). – Б. пр