– Наистина ли мислите така? Значи, мога да съм спокоен. Хирадо, не, по-скоро нашата Япония е точно като принц Мацуура.
Докато въртеше купичката в ръцете си, владетелят на Чикуго се разсмя.
– Испания, Португалия, Холандия, Англия – все жени с подобни имена, всеки път когато посещават постелята на мъжа, наречен Япония, раздухват пред него клевети една за друга.
Докато слушаше превода на преводача, свещеникът постепенно разбра какво целеше да каже губернаторът. Знаеше със сигурност, че нищо от това, което казваше Иноуе, не беше лъжа.
В Гоа и Макао беше добре известен факт, че поради неодобрението си към развитието на отношенията на Япония с католически страни като Испания и Португалия, подкрепящите протестантството Англия и Холандия често се бяха обръщали към военно-феодалното правителство и японците с клевети срещу католиците. Също така е имало и период, в който мисионери, водени от антагонистични подбуди, са налагали стриктна забрана японски християни да влизат в контакт с англичани или холандци.
– Ако вие, падре, смятате мерките, предприети от принц Мацуура, за мъдри, то тогава гледате на причината за въведената от Япония забрана на християнството като не непременно безсмислена.
Губернаторът пронизваше с поглед свещеника, без да сваля усмивката от руменото си закръглено лице. Очите му бяха необичайно кафяви за японец, косата покрай ушите му сигурно бе боядисана – не се забелязваше нито един бял косъм.
– Нашата Църква проповядва моногамия. – свещеникът нарочно избра да отговори шеговито. – Когато имаш законна съпруга, не е много благоразумно да тичаш след наложници. Как ви се вижда, ако и Япония си избере една законна съпруга измежду четирите.
– Да разбирам ли, че под единствена съпруга имате предвид Португалия?
– Не, имам предвид нашата Църква.
Когато преводачът с безпристрастно изражение преведе отговора, чертите на Иноуе се поотпуснаха и той се разсмя с глас. Смехът му бе силен за стар човек, но насоченият към свещеника поглед бе лишен от всякакво чувство. Очите му не се смееха.
– И така, падре, не мислите ли, че за мъжа, наречен Япония, не е необходимо нарочно да избира жена от друга страна, а ако се свърже с японка, която ще чувства близка до себе си, това ще е най-доброто за него?
Свещеникът веднага схвана, разбира се, какво има предвид губернаторът Иноуе с думите „жена от друга страна“. Но тъй като събеседникът му, изглежда, имаше намерение да продължи спора, редейки неангажираща размяна на реплики, той също трябваше да следва тази посока.
– За църквата не важно от каква националност е жената, за най-важно се смята дали е истински отдадена на съпруга си.
– Така ли е наистина?… Ако пътят на съпружеството се градеше само на чувства, страданията в този преходен свят нямаше да ги има… Както се казва: „Любовта на грозната жена е равносилна на бреме“. – Иноуе кимна дълбоко, изпитал задоволство от казаната от самия него метафора. – Немалко мъже на този свят са били обременени от любовта на грозни жени.
– Уважаемият губернатор третира мисията на проповедничеството наравно с агресията на натрапената любов?
– Да, за нас е така. Но ако не ви допада изразът за грозната жена, помислете го иначе. Жена, която не може да роди и отгледа дете, в тази страна наричаме безплодна жена. Да започнем с това, че не е годна да се омъжи.
– Това, че учението ни не може да бъде отгледано на японска земя, не е по вина на Църквата. Смятам, че виновни са тези, които искат да разтурят съюза между жената, в случая Църквата, и жениха, тоест японските християни.
Преводачът потъна в кратко мълчание, докато търсеше подходящите думи. Настъпил бе часът, в който обикновено от затвора се понасяше вечерната молитва на християните. Но днес не се чуваше нищо. Изведнъж на свещеника му се стори, че тишината наоколо е същата като преди пет дни, но всъщност бе напълно различна – в сърцето си се бе пренесъл в миналото… Трупът на едноокия лежи проснат по очи на окъпаната в светлина земя; пазачите, нехайно дърпащи крака му, докато го влачат към дупката; шуртящата кръв, която се отпечатва по земята, описвайки дълга линия като следа от четка… Свещеникът изобщо не можеше да повярва, че тази екзекуция бе заповядана от мъжа срещу него, с неговото благо изражение.
– Вие, падре… Впрочем като всеки един падре досега – владетелят на Чикуго отчетливо произнасяше всяка отделна дума, – изглежда, едва-едва познавате Япония.
– И любезният губернатор също не е запознат с християнството…
И двамата дружно се разсмяха.
– И все пак преди трийсет години, когато бях на служба към клана Гамо, аз също се обръщах към католически свещеници за напътствия в коя посока да поема.