– И какво стана после?
– Причината да налагам сега забрана на християнството е различна от широко приетата. Никога не съм мислил за християнството като за религия на злото.
Преводачът удивено изслуша тези думи и след известно колебание отново се захвана да превежда. През това време Иноуе, с усмивка на уста, бе вперил поглед в малкото вода, останала в купичката.
– Падре, оттук насетне добре ще е да отделите малко време и да се замислите над двете неща, които старият човек ви каза. Това, че за един мъж натрапената любов на грозната жена представлява нетърпимо бреме, и това, че безплодната жена е неприемлива за съпруга.
Когато губернаторът се изправи, преводачът уважително се поклони с долепени пред тялото си длани. Иноуе бавно нахлузи зори[49], които пазачът припряно бе подредил пред него, и без повече да поглежда назад към помещението, излезе в потъналия във вечерен здрач двор. Пред входа на бараката се спусна мрежата за комари. Навън се чу цвилене на кон.
През нощта тихо заваля. Дъждът барабанеше върху дърветата зад бараката със звук като от сипещи се песъчинки.
Облегнал глава на твърдия под, заслушан в шума на дъжда, свещеникът си мислеше за Онзи човек в деня, когато бе получил обвинение, подобно на неговото… Когато, подгонен от хората, се спуснал от хълма на Йерусалим – изнемощял, с ожулено лице, издаващо решителност – било сутринта на 7 април. Светликът на зората пръскал белезникави краски върху хребетите на Моаб, простиращи се отвъд Мъртво море, река Кедрон се носела със свежо ромолене. Никой не Му давал да си почине. Когато след хълма Давид прекосили равнината Ксистос в близост до моста на Туропеон, сградата на Синедриона[50] се възправила, златна и величествена, събрала всичката светлина на утрото.
След като старейшините и книжниците бързо произнесли решението си за смъртна присъда, оставало само римският легат Пилат да даде разрешение за изпълнението ѝ. Когато получил известието, Пилат се намирал в лагера си, разположен между външните коридори на града и храма, и бил в очакване на посещението.
Още от невръстна възраст свещеникът знаеше наизуст всичко около сцената, разиграла се в решаващата сутрин на 7 април. Този изпит човек бе образец за всичко в живота му. Неговите очи, подобно на всяка друга жертва, били пълни със скръб и отчаяние, докато наглед укорително се взирал към хулещата и оплюващата го тълпа. А сред тълпата отново стоял Юда. Защо и в този момент? Защо Го бе проследил? Дали от желание да се наслади на възмездието – да наблюдава смъртта на човека, когото бе продал? Така или иначе, всичко някак странно съвпадаше…
Кичиджиро го бе продал, както Юда бе продал Иисус. И той, подобно на Него, чакаше присъда от властимащите по тези земи. От обзелото го в тази дъждовна нощ чувство, че той и Иисус споделят сходна съдба, гърдите на свещеника се изпълниха с пулсиращо щастие. Това беше радостта, която всеки християнин усеща от единението с Божия син.
От друга страна, все още не бе познал физическите мъчения, които Иисус бе изпитал, и мисълта за това предизвикваше у него тревога. В двореца на Пилат Той бил завързан за шейсетина сантиметра висок назидателен стълб, бил налаган с подсилени с олово кожени бичове, в ръцете Му забили пирони. Докато той самият, откакто го бяха вкарали в затвора, странно, но не бе удрян нито от чиновниците, нито от надзирателите. Не знаеше дали това е тактика на владетеля Иноуе, или не, освен това чувстваше, че е възможно дните оттук насетне да продължат да се нижат, без нито веднъж да се стигне до физическо насилие.
Каква ли е причината? Неведнъж бе слушал за това, какви нечовешки изтезания и страдания са понесли много от заловените в тази страна мисионери. Падре Наваро бил изгорен жив в Шимабара, падре Каравальо и падре Габриеле многократно били потапяни във врящите извори на Ундзен, мисионерите, които били изоставени в затвора в Омура, издъхнали от глад… Въпреки това в този затвор на него все пак му бе позволено да извършва молитви, да разговаря с другите християни. Вярно, храната е оскъдна, но му я даваха веднъж дневно. Освен това нито чиновниците, нито губернаторът го притискаха с щателни разпити. В повечето случаи формално водеха общи разговори, след което просто си тръгваха.
„Какво ли всъщност целяха?“
Свещеникът си спомняше как в планинската колиба над Томоги със своя събрат Гарпе многократно бяха обсъждали дали наистина ще издържат, ако бъдат подложени на мъчения. Разбира се, нищо не бе по-важно от това, с всички сили да се уповава на Божията помощ, но в онзи момент някъде дълбоко в сърцето си усещаше, че ще има сили да се бори до смъртта си. И по време на скиталчеството си из гората също осъзнаваше, че ако бъде заловен, със сигурност ще бъде подложен на телесни мъчения. Дали защото нервите му бяха изопнати до краен предел, но тогава си мислеше, че ще стиска зъби, каквато и болка да го сполетеше.
49
Равни японски сандали, най-често изработени от оризова слама или други растителни влакна, плат, лакирано дърво и други. – Б. пр.
50
Термин за еврейското самоуправление под формата на съвет, събрание на юдейските старейшини до превземането на Ерусалим от римляните. – Б. пр.