Но сега чувстваше, че част от тази увереност някак си бе отслабнала. Изправи се от пода, разтърси глава, замисли се кога ли се бе сринала смелостта му. „Това е заради ежедневието ти тук – изведнъж някой занарежда някъде в сърцето му, – защото животът тук ти е приятен…“
Точно така! Откакто бе дошъл в Япония, почти никъде другаде освен в този затвор не бе могъл да изпълнява задълженията си на свещеник. В Томоги се бе крил от страх пред стражите, а след това не бе имал съприкосновение с други селяни, освен с Кичиджиро. Откакто бе дошъл тук, за пръв път прекарваше дните си със селяните и без да го мъчи глад, можеше да посвети по-голямата част от деня си на молитви и мълчаливо съзерцание.
Дните в затвора изтичаха незабележимо, сякаш бяха песъчинки. Чувствата му, доскоро обтегнати, все едно бяха от стомана, малко по малко се поотпуснаха. Започна да му се струва, че мъченията и физическата болка, които очакваше да го сполетят, все едно бяха нещо, от което не може да избяга, можеше в крайна сметка и да му се разминат. Чиновниците и пазачите се държаха снизходително, губернаторът с добре налятото лице разправяше приятни истории за Хирадо. След като веднъж вече беше вкусил лекотата, подобна на приятна топла вода, за да можеше отново, както преди, да броди в планините и да се спотайва почти неподвижен в някоя планинска колиба, щеше да му трябва два пъти повече твърдост.
Тогава свещеникът за пръв път осъзна, че японските държавни чиновници и губернаторът почти нищо не правеха, а подобно на паяк, който чака плячката да се улови в мрежата му, търпеливо изчакваха духът му да отслабне. Внезапно в съзнанието му изплуваха изкуственият смях на владетеля, старческият маниер, с който потриваше дланите си. Сега вече му се изясни към какво се стремеше губернаторът с тази своя тактика.
Предположението му се подкрепяше и от това, че от другия ден започнаха да му носят храна два пъти дневно, а не по веднъж, както досега. Нищо неподозиращите пазачи добродушно му се усмихваха, оголвайки венците си.
– Яж, яж. Самият губернатор така разпореди. Малко са другите, към които се отнасят така!
Свещеникът погледна към дървената купичка с ориз, примесен с червен боб и сушена риба, и поклати глава, след което помоли пазачите да отнесат храната на християните. Мухите вече кръжаха над ориза. Когато се свечери, един от надзирателите му донесе две сламени рогозки.
Свещеникът постепенно разбираше какво предстоеше да направят чиновниците, след като бяха подобрили отношението си към него. Осъзнаваше, че подобно благоразположение означава, че денят на неизбежното изтезание бе близо. Отвикналото му от трудности тяло не би понесло подобни мъчения. Нямаше съмнение, че чиновниците използваха подмолни начини малко по малко да разколебаят тялото и духа му и след това изневиделица да го подложат на мъченията си.
„Провесване в яма…“
В деня, когато го заловиха на острова, думите, които преводачът му бе казал, се бяха запечатали в паметта му. Ако предположим, че падре Ферейра се бе отрекъл, то несъмнено е било, както бе в неговия собствен случай – първо са подходили с любезност, докато духът и физическата му издръжливост бъдат достатъчно отслабени, и веднага след това са го подложили на изтезания. Иначе би било немислимо такъв добродетелен наставник толкова бързо да предаде вярата си. Какво дяволско коварство!
„Японците са най-мъдрият народ, който сме срещали досега“, мислейки за словата, написани от свети Ксавие, на лицето на свещеника се изписа иронична усмивка.
Фактът, че бе отказал допълнителната храна, както и сламената постелка, по всяка вероятност вече бе съобщен на чиновниците и Иноуе от пазачите. Порицание обаче не последва. Разбира се, нямаше как да знае дали са се усетили, че планът им е бил разгадан.
Една сутрин, десетина дни след посещението на владетеля на Чикуго, той се събуди от звуци на оживление в двора. Когато допря лице до решетките на прозореца, видя как тримата християни, пришпорвани от самураи, предстои да бъдат изведени от затвора. Сред сутрешната мъгла те бяха теглени от пазачите, като всеки бе завързан за китката на другия. Жената, която някога му бе дала краставица, беше завързана последна.