– В такъв момент какво ли да кажа…
– Вие сам лъжете себе си.
– Лъжа себе си? А как да наречем частта, която не е лъжа?
За да не пропусне нищо от разговорa им на португалски, преводачът се надигна на колене. От двора отпред две-три кокошки отново подскочиха към вътрешната част и замахаха с крила.
– Отдавна ли живеете тук?
– Май ще стане почти година.
– Къде сме?
– В будистки храм, наречен „Сайшоджи“.
При познатото звукосъчетание „Сайшоджи“, изнизало се от устата на Ферейра, старият монах, стоял досега с изражение на каменен Буда, обърна лицето си към тях.
– Аз пък съм в затвор някъде в Нагасаки. И аз самият не знам къде точно се намира.
– Чувал съм за него. Извън града е, в покрайнините.
– Какви са заниманията ви тук, падре?
Лицето на Ферейра се изкриви, той поглади с ръка гладката си брадичка.
– Уважаемият Савано ежедневно се занимава с писане… – вместо него някъде отстрани се обади преводачът.
– По нареждане на губернатора адаптирам книга по астрономия – заговори припряно Ферейра, сякаш за да затвори устата на преводача. – Точно така. Полезен съм. Полезен съм на хората в тази страна. Японците са богати на всякакви знания, но в области като астрономията и медицината хора като мен, идващи от Запад, все още има с какво да помогнат. Разбира се, от Китай е била усвоена забележителна медицина… но ако към това добавим и западната хирургия, със сигурност няма да е напразно. Същото е и с астрономията. Затова и отправих молба към капитаните на холандските кораби за осигуряване на лупи и телескопи. Съвсем не съм безполезен за тази страна. Необходим съм. Така е.
Свещеникът втренчено се взираше в устата на Ферейра, който и за миг не спираше да говори, сякаш искаше да изземе думата на останалите. Не проумяваше откъде се бе взела тая словоохотливост. Все пак му се стори, че разбира каква е тази тревожност в сърцето му, която го караше многократно да изтъква, че все още е полезен. Ферейра не говореше само на него. Искаше и преводачът, и монахът да го чуят, а също така се стремеше да докаже на себе си своето собствено съществуване, затова като навита пружина повтаряше: „Полезен съм за тази страна, полезен съм за тази страна“.
През това време свещеникът тъжно премигваше и гледаше към Ферейра. Да, това, да бъдеш полезен на хората, да им служиш, е било единствено желание, единствена мечта на божиите служители. Самотата за свещениците е настъпвала в момента, когато вече не са били полезни за останалите. Също както и сега, когато Ферейра се бе отрекъл от вярата си, но не можеше да се отърси от старите си, вкоренени в психиката му навици, помисли си свещеникът. Подобно на луда жена, която все още кърми детето си, Ферейра, изглежда, се бе вкопчил в отдавнашните си спомени, когато хората са се нуждаели от него.
– Щастлив ли сте? – прошепна свещеникът.
– Кой?
– Вие.
– Щастието – в очите му отново се мярна острото предизвикателно пламъче – зависи от различните представи на всеки един от нас.
„Преди никога не би говорил по този начин“, понечи да каже свещеникът, но го обзе чувство на досада и той стисна устни. Не бе тук, за да обвинява Ферейра за това, че бе изменил на вярата и че бе предал учениците си, в това число и него. У него вече нямаше никакво желание да бърка с пръст в дълбоката рана, която мъжът срещу него старателно криеше.
– Точно така. За нас, японците, той е много полезен. Даже му дадохме ново японско име, Савано Чуан – каза преводачът, докато стоеше между Ферейра и свещеника и се хилеше в лицето ту на единия, ту на другия. – Всъщност той работи и върху още един трактат. Трудът му ще разобличи грешките и неправдите в учението на Деус и християнството. Заглавието му май беше Кенгироку[56].
Този път Ферейра не бе достатъчно бърз, за да затвори устата на преводача. За момент зарея поглед към пърхащите с крила кокошки и си даде вид, все едно нищо не достига до ушите му.
– Уважаемият губернатор прочете ръкописа. Похвали го. Каза, че се е получил много добре – обърна се преводачът към свещеника. – Не е лошо и вие да го погледнете, когато имате свободно време в килията.
Сега вече свещеникът напълно проумя причината Ферейра припряно да се впусне да говори за адаптиране на книги по астрономия. Представи си го – ден след ден, приведен над масата по заповед на владетеля на Чикуго; пишещ, че християнската вяра е неправилна – вярата, на която бе посветил целия си досегашен живот; прегърбен, с четка в ръка.
– Безмилостно е…
56
букв. „Трактат по изобличаване на лъжата“ – писмен текст, запазен и до днес, създаден през 1636-а, три години след отричането от вярата на реално съществувалия Савано Чуан (японското име на Крищовау Ферейра, 1580–1652), католически свещеник, оглавявал мисията на йезуитския орден по време на шогуната Токугава, прототип на героя в романа. – Б. пр.