– Какво казвате?
– Ужасно е! По-страшно от всяко мъчение. Не мога да се сетя за по-безмилостно отношение от това.
Ферейра обърна лице настрани, но свещеникът забеляза в окото му да проблясва бяла сълза. Облечен в черно японско кимоно, с кестенява коса, вързана като на японец, и дори с ново име – Савано Чуан… При все това още жив! Боже, ти все така си потънал в мълчание. Неумолимо мълчиш, дори и пред живот като този.
– Уважаеми Савано, днес не сме довели тук този падре, за да водим подобни дълги дискусии – заговори преводачът и обърна глава към стария монах, който неподвижно, като каменен Буда, бе приседнал на дъсчения под, силно напечен от западното слънце. – Ето, и стария монах го чакат какви ли не задачи. По-бързо изречете това, което се очаква от вас.
Борбеният дух на Ферейра отпреди малко, изглежда, съвсем угасна. Върху миглите му бялата сълза все още блестеше и на свещеника му се стори, че мъжът срещу него сякаш в миг се смали.
– Казано ми бе… да те убедя да се отречеш – уморено прошепна Ферейра. – Добре е да видиш нещо.
Той безмълвно посочи с пръст зад ухото си. Там се забелязваше белег от рана – кафеникава следа, набръчкана като след изгаряне.
– Нарича се провесване в яма. Може би вече си чул за това. Увиват те като пашкул, така че да не можеш да мърдаш ръцете и краката си, и те провесват в ямата с главата надолу. – преводачът нарочно разтвори ръце, демонстрирайки собствения си ужас, и продължи да обяснява: – И тъй като, ако ви провесят, животът би ви напуснал доста бързо, затова зад ухото се пробива дупчица, от която кръвта ви изтича капка по капка. Мъчение, измислено от многоуважаемия Иноуе.
Пред очите на свещеника изплува румено, месесто лице с големи уши – лицето на губернатора. Лице, към което две ръце приближават купичка гореща вода и то бавно отпива от нея. Лице, което след възражение от страна на свещеника спокойно кимва, изпълнено с безпрекословна убеденост, озарено от кротка усмивка. Казват, че и Ирод, по времето на мъченията над Онзи човек, се хранел на маса, цялата обкичена с цветя…
– Помислете си. В момента вие сте единственият християнски свещеник в тази страна, а след като ви заловиха, няма как да разпространявате вярата си сред селяните. Не смятате ли, че сте безполезен? – Преводачът присви очи и заговори с неочаквано смекчен тон: – А ето, Савано Чуан, както самият той бе любезен да каже преди малко, адаптира книги, посветени на астрономията, на медицината, помага на болните, изобщо посветил се е в служба на хората. Дали ще изберете пътя, по който ще затънете в непотребно съществуване в затвора, или публично ще се отречете и ще бъдете полезен на всички останали. Настъпил е моментът, в който сериозно трябва да помислите. Вероятно възрастният монах по същия начин е напътствал и почитаемия Савано. А именно, че пътят на милосърдието в крайна сметка означава да се отречеш от самия себе си. От наша страна ние дори отдаваме твърде голямо значение на различните вероизповедания. По отношение на посветеността си на човешкия род пътят на Буда и християнството не се отличават. Важното е дали ще поемеш по Пътя, или не. Почитаемият Савано пише точно за това в своя трактат Кенгироку.
Когато свърши да говори, преводачът потърси с поглед Ферейра, надявайки се на изказване в своя подкрепа. Вечерните слънчеви лъчи щедро огряваха слабия гръб на облечената в японски дрехи застаряваща фигура. Свещеникът не сваляше очи от изпосталелия гръб, докато се пренасяше в миналото, в семинарията в Лисабон, и напразно търсеше силуета на обичания и уважаван от студентите учител Ферейра. Странно, но в този момент у него не се надигаше чувство на презрение. Просто гърдите му бяха натежали от чувство на състрадание, като при вида на живо същество, на което са извадили душата.
– Двайсет години… – прошепна Ферейра и плахо сведе очи. – Двайсет години бях мисионер в тази страна. И я познавам подобре от вас.
– През тези двайсет години, в качеството си на най-висш пратеник на йезуитския орден, сте вършили блестяща работа – въодушевено поде свещеникът с цел да ободри събеседника си. – Изпълнени с възхищение, четяхме писмата, които изпращахте до централата на ордена.
– А сега пред очите ви стои застаряващ проповедник, претърпял поражение в мисията си.
– В нашето дело не може да има поражение. Когато вие и аз напуснем този свят, нов свещеник ще се качи на джонка в Макао, с която тайно ще се добере до тукашните брегове.
– И неминуемо ще бъде хванат! – неочаквано се обади отстрани преводачът. – При всяко следващо залавяне отново ще се пролива японска кръв. Тези, които мрат заради вашите егоистични въжделения, са японците. Колко пъти трябва да ви повторя, за да го разберете? Дошло е време вече да ни оставите на мира!