„Добре де, добре. Вече не съм ти ядосан. Нашият Бог също не ти е ядосан.“ Свещеникът редеше в съзнанието си думи, подобни на тези, с които бе успокоявал вярващ след изповед, и леко наведе глава към Кичиджиро.
Според запазените документи в този ден процесията, съпровождала свещеника, се придвижила от град Хаката, преминала през Кацуяма, а след това през Гото. Когато мисионерите били залавяни, в деня преди да бъде изпълнено наказанието им, обичайната практика била по искане на губернатора да бъдат водени и излагани на показ по улиците на Нагасаки. Процесията винаги минавала през вътрешната част на града, така наречената стара част, където къщите били много и всякога царяло неистово оживление. След деня за показ обикновено настъпвал денят на наказанието.
По времето на Омура Сумитада[57], когато пристанището на Нагасаки за пръв път било отворено, град Гото бил територията, на която се заселвали изселнически потоци от островите Гото. От тук се разкривала прекрасна гледка към залива на Нагасаки, искрящ под следобедното слънце.
Тълпата, която се бе стекла след процесията, стигнала вече дотук, се блъскаше и суетеше като на празник, жадна да се любува на странния южен варварин[58], завързан върху неоседлания гръб на коня. Всеки път щом свещеникът се опитваше да поизпъне схванатото си тяло, отвред бе засипван от все по-подигравателни възгласи.
Той напрягаше сили да се усмихне, но лицето му вече се бе вдървило. Просто затваряше очи – усилията му стигаха само да спре да вижда лицата, които му се присмиваха, лицата, оголили зъби срещу него. Дали Онзи човек бе отвръщал с усмивка на виковете и ревовете на тълпата, наобиколила имението на Пилат. Помисли, че дори и Той не е могъл… Hoc Passionis tempore…[59] Молитвените думи като малки камъчета се изтъркулиха от устните на свещеника. След което за известно време секнаха. После отново… Reisque dele crimna[60], прошепна той едва-едва. Вече бе привикнал на болката от врязалите се в китките му въжета, която усещаше при всяко свое движение, но това, което не му даваше мира, бе, че не бе способен да обича крещящата срещу него тълпа, така както Иисус би я обичал.
– Как е, падре? Май никой не ви идва на помощ? – провикна се преводачът, вдигнал към него глава, след като неусетно се бе изравнил с коня. – Отляво и отдясно само ви се присмиват. Дошли сте в тази страна заради тях, но няма и един, който да се нуждае от вас! Вие сте един безполезен човек!
– Някой, който безмълвно се моли… – От гърба на коня свещеникът за пръв път погледна към преводача с налети с кръв очи и се провикна: – Сред тях може би има някой…
– Какви ги говорите пък сега… Нека ви кажа нещо. Тук, в Нагасаки, преди е имало единайсет църкви и двайсет хиляди християни. Къде мислите, че са се скрили всички те? Сред онези хора там има и такива, които са вярвали в Христос, но като ви ругаят по този начин, те искат да покажат на останалите, че самите те вече не са християни.
– Колкото и да ме унижавате, това само ще ми даде повече кураж….
– Тази нощ – каза преводачът с усмивка и шляпна с длан неоседлания кон по корема. – Чувате ли? Тази нощ вие ще се отречете. Почитаемият Иноуе ясно го заяви. Винаги досега, когато е карал католически свещеници да се отрекат, когато е изричал подобни думи, никога не е грешал. Така бе по времето на Савано… Така ще е и с вас…
Преводачът потри ръце, демонстрирайки крайно самодоволство, и после с бавна и уверена крачка се отдалечи от свещеника.
„По времето на Савано…“, само тези последни думи още кънтяха в ушите на свещеника. Покачен върху коня, той пропъди думите, които за миг го бяха разтреперали.
Отвъд искрящия от следобедните лъчи залив се надигаше огромна колона от кълбести облаци, която обагряше в златно краищата си. Облаците приличаха сякаш на небесни дворци – бели, внушителни. Досега безброй пъти бе наблюдавал колони от купести облаци, но никога не се бе вълнувал, както сега. Осъзнаваше колко наистина прекрасна бе песента, запята някога за пръв път от християните:
57
Японски крупен феодал (даймьо), живял в периода 1533–1587 г., който си спечелва слава в цяла Япония с това, че е първият феодал, приел християнската вяра след пристигането на мисионерите йезуити в средата на XVI век. След кръщението си той става популярен като Dom Bartolomeu; известен е и с това, че отваря пристанището на Нагасаки и дава тласък в развитието на външната търговия. – Б. пр.
58
До незавършената революция Мейджи от 1868 г. така в Япония са наричали европейците. – Б. пр.