Към Ферейра свещеникът не изпитваше само омраза и презрение. Изпитваше и състрадание, изтъкано както от солидарност със споделящия еднаква на неговата съдба, така и от самосъжаление. „Ние сме като сиамски близнаци – мислеше си, докато гледаше гърба на Ферейра – Мразим уродливостта на другия, презираме се, но сме неразделни близнаци, това сме ние.“
Когато задачите в управата приключеха, навън вече щеше да се е свечерило. Прилепи щяха да се стрелкат покрай високите порти и дърветата, след което щяха да се издигнат към влажното лилаво небе. Двамата отона многозначително щяха да се спогледат и щяха да поемат единият наляво, другият надясно, всеки от тях съпровождащ подопечния му чужденец. Вървейки, свещеникът плахо щеше да извърне глава към Ферейра. Ферейра също щеше да го погледне. До следващия месец те нямаше да се срещнат. А когато се видеха, никой от тях нямаше да прозре в самотата на другия.
Десета глава
Откъс от дневника на Йонасен, чиновник в холандската търговска фактория[69], Деджима, Нагасаки
Юли 1644 г.
(юни, първата година от периода Шохо[70])
3 юли.
Три китайски джонки се отделиха от пристанището. Получено бе официално разрешение за отплаване към Лилло[71] на 5 юли, поради което утре предстои натоварването им със сребро, муниции, както и други разнообразни стоки, с което следва да бъде завършена и подготовката по отпътуването.
8 юли.
Уредени са окончателните отчети с търговците, паричните надзорници, домовладелците и с г-н Широемон, освен това, по заповед на главния резидент на факторията, е изготвен списък с поръчки, които трябва да бъдат осигурени за следващото отплаване към Холандия, Короманделския бряг и Сиам.
9 юли.
В дома на тукашен жител е открито изображение на Светата майка, вследствие на което всички членове на домакинството незабавно са вкарани зад решетките и подложени на щателно разследване. Благодарение на получената информация продавачът на изображението е издирен и подробно разпитан. Твърди се, че на разпита са присъствали вероотстъпникът Савано Чуан, както и друг апостат – португалецът падре Родригеш. Преди три месеца в една от тукашните къщи е бил открит един пфениг[72] с инкрустирано изображение на светец. Според мълвата цялото семейство е заловено, но изтезанията, на които са подложени, за да се отрекат от вярата си, срещат твърд отпор. Присъствалият на мъченията апостат падре Родригеш многократно внасял в канцеларията на губернатора искания за помилването им, но те не били приети. Произнесени били смъртни наказания. Говори се, че съпрузите заедно с двамата им синове, с обръснати наполовина глави, качени на измършавели коне, в продължение на четири дни били развеждани за назидание из целия град. Казват, че на следващия ден майката и бащата били провесени с главата надолу, а синовете, след като били заставени да гледат тази сцена, отново били хвърлени в затвора.
Надвечер в пристанището акостирала една китайска джонка. Товарът ѝ бил захар, порцеланови съдове и малко количество копринени тъкани.
1 август.
Една китайска джонка, натоварена с разнородни товари, пристигна от Фуджоу, а около десет часа сутринта пазачите от бреговата охрана забелязали кораб с вдигнати платна на около шест мили навътре в залива на Нагасаки.
2 август.
На сутринта започна разтоварването на гореспоменатия кораб и работата напредваше с пълна сила.
Около пладне секретарят на губернатора, придружен от негови заместници и преводачи, се явиха в нашата кантора и проведоха разпит в продължение на два последователни часа. Причината, както се разбра, бе, че пребиваващите в Нагасаки отрекли се от християнската вяра Савано Чуан и свещеник Родригеш са изказали твърдение, че в Макао е било взето решение да бъдат прекарани християнски свещеници от Индия до Япония на борда на холандски кораб. Според думите на Савано планът бил свещениците да бъдат в услуга на холандския екипаж, вършейки най-черната работа на кораба, и по този начин тайно да проникнат на японска земя. Секретарят ни обърна внимание и ни предупреди, че в случай че събитията се развият съгласно подобен замисъл, това би поставило Компанията в изключително неприятна ситуация. Освен това заявиха, че ако поради стриктните мерки за сигурност свещениците не съумеят тайно да се внедрят в Япония и бъдат заловени на наш кораб в опит да отпътуват от страната, то последствията от това ще бъдат катастрофални за нас. Изтъкнаха, че ако холандците, както самите те се определят, са верни поданици както на Негово императорско Величество, така и на Япония, то тогава следва наказанията им да са еднакви с тези на японците, след което ни връчиха губернаторски указ, написан на японски, както следва:
69
Седалище на Нидерландската източноиндийска компания, основана през 1602 г., която се превръща в първата в света мултинационална корпорация. Компанията запазва монопола върху търговията с Азия, включително и с Япония, в продължение на две столетия. – Б. пр.
70
Японски исторически период от 1644 до 1648 година. Разликата в месеците се появява от това, че за обозначаване на някои от датите е използван лунният календар. Той „изостава“ спрямо григорианския с различен брой седмици в зависимост от годината. – Б. пр.
71
Военен форт, построен като част от пристанището на Антверпен. По онова време е имал функция и на търговско депо. – Б. пр.
72
Наименованието на гулдените произлиза от средновековен немски Guldin pfenninc, „златен пфениг“. Предполага се, че по онова време това название все oще се е срещало. – Б. пр.