26 ноември.
От Фуджоу пристигна малка джонка, пренасяща ленено платно, стипца, керамични съдове и други. Товарът бе оценен на повече от два сандъка.
29 ноември.
На сутринта по нареждане на губернатора в канцеларията се явиха двама преводачи и ми показаха текст на холандски под изображението на Дева Мария, който гласеше „……“ (Лука, 1:28). Обясниха, че са получили предмета от будистки свещеник в околностите на Шимоносеки, и ме попитаха на какъв език е, а също и какъв е смисълът на написаното. Португалският апостат падре Родригеш, както и Савано Чуан вече били заявили, че тъй като текстът не е нито на португалски, нито на латински или на италиански, го намират за непонятен. Беше текстът на Аве Мария, написан на холандски, отпечатан от някой жител на Фландрия, говорещ нашия език. Нямах съмнение, че изображението бе внесено от наш кораб, но реших да си мълча, докато не ме попитат отново. Що се отнася до цифрите, реших, че падре Родригеш и Савано Чуан вече са направили необходимите разяснения, затова отговорих, без да прикривам нищо.
30 ноември.
Времето беше чудесно. Рано сутринта, рулят и барутът бяха занесени обратно на кораба[76], бе приключено с товаренето и на останалия багаж. Около пладне се качих на кораба, извиках по списък името на всеки от екипажа, предадох документите и после се върнах във факторията, където устроих угощение в чест на Бонжуа и подчинените му. Преди настъпването на вечерта посоката на вятъра се обърна към северозапад, вследствие на което „Оверсхи“ не можа да отплава.
5 декември.
Към обед бях посетен от преводач, който ме попита кои са местата, от които набавяме стоките, когато осъществяваме внос в Япония, на което аз отвърнах, че основните ни доставчици са Китай и Холандия. Разпита ме дали, ако бъдат наложени рестрикции китайски кораби да плават до японските брегове, това не би причинило известни неудобства.
Още откакто бях пристигнал в Япония, се опитвах да получа информация относно свещениците апостати: японец, на име Томас Араки, дълго време пребивавал в Рим, даже на служба като шамбелан при папата, който няколкократно на всеослушание обявявал себе си за християнин, но губернаторът не го закачал, убеден, че поведението му е плод на нервно разстройство, причинено от възрастта му. След като в продължение на едно денонощие бил провесен в яма с главата надолу, той публично се отрекъл, но до последния си дъх запазил вярата жива в сърцето си. Сега апостатите са само двама: португалецът Чуан, бивш глава на тукашната християнска общност, известен със своята злонамереност; другият е свещеникът Родригеш, родом от Таско, Португалия, който също настъпил свещеното изображение в канцеларията на губернатора. И двамата в момента живеят в Нагасаки.
6 декември.
Поднесох на господин Сабурозаемон малка кутия, съдържаща същите разнообразни лечебни мехлеми, като дарените на императора и на губернатора на Чикуго, заедно с други лекарства, което бе прието с радост. Бе ми докладвано, че губернаторът е бил особено щастлив да получи подробно обяснение, написано на японски, разясняващо свойствата на всеки един от лековете. Надвечер в залива навлезе кораб, пристигащ от Фуджоу.
15 декември.
Пет китайски джонки отплаваха от пристанището.
18 декември.
Четири китайски джонки отплаваха от пристанището.Четирима-петима моряци от екипажа на нанкинската джонка отправиха молба за отплаване към Тонкин и Кохинхин[77], но губернаторът я отхвърли.
Един от домовладелците на острова дочул, че апостатът Чуан писмено бил изложил разни неща, свързани с холандците и португалците, и в най-скоро време се готвел да изпрати писанията си до императорския двор. Чак се надявах смъртта да сполети забравилия Бога негодник, стига това да предотврати вредите за компанията, но добре, че Бог ни пази от подобни злонамерени нападки. В следобедните часове два японски кораба пристигнаха пред портите на факторията. Планът бе на единия да се качим ние, на другия да натоварим камилите, след което да отпътуваме. Вечерта пристигнаха неколцина преводачи, които заедно със слугите трябваше да ни придружават по време на пътуването ни до Камигата.[78] Сред тях имаше един перач, който говореше малко холандски, за когото настоявах да дойде с нас, като временно назначен за доставчик на хранителни продукти, но Данбе и Кичибе ми заявиха, че губернаторът е забранил да ни придружават лица, разбиращи холандски. Аз самият не им повярвах, мислейки, че тяхното противопоставяне цели нещата да се развиват по набелязания от тях план. Затова им казах, че на нас са ни достатъчни японският и холандският и че сред всички останали езици португалският, а не холандският е този, който трябва да бъде ненавиждан. Казах им също, че досега не е имало нито един християнин, който да говори холандски, докато винаги могат да се изброят десетки християни, говорещи португалски.
76
Съгласно действащите тогава договорености, след като холандски кораб акостирал в Нагасаки, японците сваляли от него руля и всякакво бойно снаряжение: пушки, барут и други. – Б. пр.
77
Европейско название на северните и южните райони на Виетнам през XVI–XVII век. – Б. пр.
78
Делегация от холандската фактория всяка година е била длъжна да посещава Едо (сег. Токио) с подаръци за шогуна от името на Обединената източноиндийска компания. – Б. пр.