Крофорд би могъл да и отнеме случая и да го даде на друг. Нямаше как — налагаше се да поеме този риск.
Опита се да се свърже с него от уличен телефон, но той се оказа в Конгреса — явно просеше средства за Департамента на правосъдието пред бюджетната комисия.
Можеше да получи сведения за случая от отдел „Убийства“ на балтиморската полиция, но убийството не е федерално престъпление9 и тя нито за миг не се съмняваше, че незабавно ще и отнемат случая.
Върна се с колата в Куонтико и отиде право в отдела по поведенческа психология, с познатите пердета на кафяви карета и претъпканите с досиета железни кантонерки. Седя там до късно вечерта, задълбочена в микрофилмите по делото Лектър, дълго след като и последната секретарка си бе тръгнала. Паянтовият прожекционен апарат мъждукаше като фенерче в тъмната стая, думите и негативите на снимките просветваха по напрегнатото и лице.
Бенджамин Рьоне Распай, мъжки пол, бяла раса, 46-годишен, първа флейта на Балтиморската филхармония. Пациент на психиатъра доктор Ханибал Лектър.
На 22 март 1975 година не се явил за насрочения концерт. На 25 март тялото му било открито, седнало на една от пейките в малка селска църквичка близо до градчето Фолс Чърч, щата Вирджиния, облечено само в горната част на фрак и бяла папийонка. Аутопсията показала, че сърцето му е било прободено с нещо остро. Липсвали тимусът и панкреасът.
Кларис Старлинг, която от малка знаеше за месо преработката много повече, отколкото би искала, разпозна в липсващите органи така наречените момици.
Според отдел „Убийства“ на Балтимор те вероятно са били включени в менюто на вечерята, дадена от доктор Лектър в чест на президента и главния диригент на Балтиморската филхармония на другия ден след изчезването на Распай.
Самият доктор Ханибал Лектър твърдял в показанията си, че не знае нищо по въпроса. Президентът и диригентът не можели да си спомнят какво са яли на вечерята, макар че докторът бил прочут кулинар и дори пишел статии за специализирани списания.
По-късно президентът на филхармонията бил лекуван в санаториум за нервно болни в Базел от анорексия, тъй като отказвал да приема храна, и от алкохолизъм.
Распай според полицията на Балтимор бил деветата жертва на Лектър поне доколкото им било известно. Не оставил завещание и съдебните дела, заведени от наследниците му, били следени старателно от вестниците в продължение на месеци, докато затихнал интересът на обществеността.
Роднините на Распай се съюзили със семействата на другите жертви на Лектъровата психиатрична практика и спечелили съдебно дело, по силата, на което целият архив на Лектър, всички досиета на пациентите му били унищожени. Не се знаело какви неприятни тайни могат да излязат на бял свят.
Съдът определил адвоката на Распай — Евърет Йоу — за попечител на наследството му…
Старлинг би трябвало да се обърне към него, за да огледа колата. Но той би могъл да се окаже закрилник на светлата памет на Распай и — овреме предупреден — да унищожи и заличи всякакви улики, за да предпази покойния си клиент от евентуални неприятности.
Старлинг трябваше да действува незабавно, ала се нуждаеше от съвет и пълномощия. Беше съвсем сама в отдела, пълновластна негова стопанка. Домашния телефонен номер на Крофорд откри във въртящата се картотека на едно от бюрата.
Дори не чу сигнала от иззвъняването, само внезапно разнеслия се в ухото и глас, много тих и спокоен.
— Джак Крофорд на телефона.
— Тук е Кларис Старлинг. Надявам се, че не ви вдигнах от масата… — Продължи да говори, въпреки че отсреща цареше мълчание: — Лектър ми каза нещо във връзка с делото Распай. Аз съм в отдела за някои допълнителни данни. Спомена, че в колата на Распай има нещо. Ще трябва да се добера до нея чрез адвоката му и понеже утре е събота и нямаме занятия в Академията… исках да ви помоля…
— Старлинг, помните ли какво ви наредих да сторите със сведенията, получени от Лектър?
Гласът на Крофорд се сниши заплашително.
— Да ви представя доклада си до девет часа сутринта в неделя.
— Направете го, Старлинг. Друго от вас не се иска.
— Добре, сър.
В слушалката прокънтя свободен сигнал. Оскърблението се разпростря като ужилване по цялото и лице, дори очите я засмъдяха.
— Говно надуто! — изсъска Кларис. — Копеле скапано! Дано Мигс те напръска теб следващия път от главата до петите! Надявам се да ти хареса!
Изкъпана и чиста до блясък, облечена в униформената нощница на Академията на ФБР, Старлинг тъкмо се трудеше над втората си чернова от доклада, когато съквартирантката и Ардилия Мап се върна от библиотеката. Широкото тъмнокафяво, излъчващо здрав разум лице на Ардилия беше за Кларис една от най-приятните гледки през целия ден.
9
Убийствата се разследват от полицията на щата, където са извършени. Федерално престъпление, което се поема от ФБР, е например отвличането на хора, вземането на заложници и пр. — Б. пр.