Добре, изхождаме от предположението, че Фредерика е първата жертва на Бъфало Бил. Убива я, а към трупа прикачва тежести и го скрива добре в река, отдалечена от дома му. Обръща и повече внимание, отколкото на останалите — единствено към нея е прикачил тежести. Защото е искал първо да открият по-късните му жертви. Искал е доста преди намирането на Фредерика от Белведиър всички да са убедени, че жертвите му са безразборно подбрани от случайни градове, отстоящи на големи разстояния един от друг. Много е било важно да отклони вниманието от Белведиър. Защото живее тук или може би в Кълъмбъс. Започнал е от Фредерика, защото е копнеел за кожата и. Никой не копнее по въображаеми неща. Силното желание е крайно осезателен грях — започваме от материалните неща, които виждаме всеки ден. Той е срещал Фредерика в своето ежедневие.
Какво е било ежедневието на Фредерика? Добре…
Старлинг бутна вратата и влезе. Ето я тази неподвижна стая с дъх на мухъл от студа. На стената — миналогодишен календар, завинаги останал отворен на април. Фредерика беше мъртва вече десет месеца.
В чинийка в ъгъла — храна за котки, почерняла и спечена.
Старлинг, ветеран на безброй благотворителни базари за разпродаване на стари вещи, застана в центъра на стаята и бавно започна да се върти във всички посоки. Фредерика добре се беше справила с оскъдните си подръчни материали. По прозорците имаше басмени перденца на цветя. Съдейки по свитите на тръба ръбове, за целта бе приспособила стари калъфи за мебели.
Имаше дъска за обяви, към която бе забоден широк пояс, на който пишеше: Духов оркестър на гимназията в Белведиър. Три постера по стените — на Мадона, Дебра Хари и Блонди. На поличката над писалището — руло от яркия самозалепващ се тапет, с който Фредерика бе украсила стаята си. Не особено сръчно, но по-добре от първите тапети на самата Старлинг.
В една средностатистическа къща стаята на Фредерика би минала за весела. Ала в този помръкнал дом в нея имаше нещо истерично, долавяше се ехото на отчаянието. Фредерика не беше накачила свои фотографии по стените. Старлинг намери една нейна снимка в училищния годишник в малката библиотека. Кръжок по домакинство, кръжок по шев и кройки, кръжок по природознание.
В годишника имаше няколко посвещения: „На любимото другарче“, „На добрата ми приятелка“, „Помниш ли училищния базар?!!“ Дали е водила тук съученички? Имала ли е толкова добра приятелка, която да може да преведе през тези стълби под капещия таван? До вратата имаше чадър.
Ето тази снимка. Фредерика е в първия ред на училищния духов оркестър. Тя е огромна, дебела, но униформата и лежи по-добре, отколкото на останалите. Едро момиче, но с прекрасна кожа. Неправилните и черти хармонират, така че лицето е приятно, но не и хубаво според стандартните изисквания.
И Кимбърли Ембърг не беше красавица, поне от гледна точка на слабоумните училищни „ценители“. Същото се отнасяше и за някои от другите жертви.
Катрин Мартин обаче си беше хубавица, както и да я погледнеш — едра, красива млада жена, която ще трябва да пази диета, щом мине трийсетте.
Същественото беше обаче, че той не гледа на жените като мъж. За него не важаха общоприетите критерии. Единственото му изискване бе да са гладки отвън и просторни отвътре.
Старлинг се запита дали за него жените са „кожи“, така както за някои отрепки те са просто „путки“.
Усети съществото си, надвесено над училищния годишник: цялото си тяло, пространството, което то изпълваше, фигурата и лицето, тяхното въздействие върху околните, силата, която излъчваха, гърдите над книгата, твърдия плосък корем, краката под себе си. Кое от личния и опит би могло да и влезе в работа?
Зърна се в голямото огледало в отсрещния край на стаята и се зарадва, че е различна от Фредерика Бимел. По какъв начин ще и попречи тази разлика?
Как е искала да изглежда Фредерика? За какво е жадувала, къде го е търсела? Какво е правела за външността си?
Имаше няколко широко разпространени диети — на плодови сокове, на ориз, и една друга, дето или само ядеш, или само пиеш, но никога двете едновременно.
Имаше организирани групи за пазене на диета. Дали Бъфало Бил не ги държи под око, за да намира едри момичета?
Трудно бе да се провери. Старлинг знаеше от досиетата, че две от момичетата са участвали в такива групи и списъците на членовете им са били сравнени най-старателно. Един дебел агент на ФБР от Канзас Сити и няколко полицаи с наднормено тегло бяха изпратени в по-известните клубове в родните градове на жертвите. Дали Катрин Мартин не е членувала в такъв клуб? За Фредерика членският внос би представлявал сериозна пречка по пътя към организираното отслабване.