Втренчена в осветения дрешник, Старлинг видя в спомените си закръгления гръб на Кимбърли с триъгълните парчета кожа, липсващи от раменете и.
В осветения дрешник Старлинг видя в спомените си триъгълниците по раменете на Кимбърли на фона на сините пунктирани триъгълници от шивашките кройки. Мисълта доплува, изгуби се, покръжи наоколо и се върна — толкова близо този път, че тя успя да се пресегне и да я сграбчи с яростен прилив на радост: ТОВА СА КЛИНОВЕ… ТОЙ Е СВАЛИЛ ТРИЪГЪЛНИЦИТЕ, ЗА ДА ОТПУСНЕ КОЖАТА и В ТАЛИЯТА… КОПЕЛЕТО УМЕЕ ДА ШИЕ. БЪФАЛО БИЛ Е ПРОФЕСИОНАЛЕН ШИВАЧ… ТОЙ НЕ СИ КУПУВА КОНФЕКЦИЯ.
Какво каза доктор Лектър? „Той си шие женски костюм от истински жени.“ А какъв беше въпросът, който ми зададе? „Умееш ли да шиеш, Кларис?“ Умея, докторе, умея!
Старлинг отметна глава и затвори за миг очи. Решаването на проблеми е като ловуването — примитивно удоволствие, заложено в нас още с раждането.
В дневната беше зърнала телефон. Тръгна надолу, за да се обади, но треперливото гласче на госпожа Бимел я настигна по стълбите — викаха я на телефона.
ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Госпожа Бимел подаде на Старлинг слушалката и вдигна от пода хленчещото бебе, но не излезе от стаята.
— Кларис Старлинг на телефона.
— Джери Бъроус. Старлинг…
— Добре, че се обади, Джери. Слушай, Бъфало Бил умее да шие. Триъгълниците… Чакай малко. Госпожо Бимел, много ви моля да отведете бебето в кухнята. Предстои ми служебен разговор. Благодаря. Джери, той е шивач. Изрязал е…
— Старлинг…
— Изрязал е триъгълниците от раменете на Кимбърли Ембърг, за да направи от тях клинове, шивашки клинове — разбираш ли за какво говоря? Той е опитен шивач, а не първобитен пещерняк, който се намята с одрани кожи. Отделът за идентификация може да се разрови в компютрите си за шивачи, тапицери…
— Добре, добре, ще им съобщя. А сега чуй, че нямам време. Джак ми нареди веднага да ти съобщя. Имаме име и адрес, които са крайно обещаващи. От Андрюс вече излетя Отрядът за спасяване на заложници. Джак ще ги инструктира по време на полета.
— Закъде отлетяха?
— За Калъмет Сити, съвсем близо до Чикаго. Името му е Джейм Гъм, известен също като Джон Грант, трийсет и четири годишен, осемдесет и шест килограма, кестенява коса, сини очи. Обадили са се на Джак от „Джонс Хопкинс.“ Твоите сведения — за разликите между нашия човек и същинския транссексуалист — е навела „Джонс Хопкинс“ на следата. Преди три години кандидатствувал за промяна на пола. След като го отхвърлили, нападнал един от лекарите. Представил се в „Хопкинс“ под името Грант и им дал несъществуващ адрес в Харисбърг, Пенсилвания. Полицията обаче докопала квитанция за бензин, та имала върху какво да стъпи. Като малолетен в Калифорния е предизвикал голяма сензация — убил баба си и дядо си, когато бил на дванайсет години, и прекарал шест години в психиатричната болница в Тулеър. Пуснали го преди шестнайсет години, при закриването на болницата. Оттогава никой нищо не знае за него. Бияч на педерасти. След две премеждия в Харисбърг отново изчезнал.
— Чикаго казваш. Как научихте за Чикаго?
— От митницата. Откриха документи на името Джон Грант. Преди две години задържали куфар от Суринам с живи нощни пеперуди. Адресатът бил Джон Грант, адресът — магазин за — обърни внимание! — кожени изделия. Може би шивашките му умения имат някаква връзка с кожарството. Ще им съобщя за шиенето в Калъмет и в Чикаго. Още не разполагаме с домашен адрес — магазинът е фалирал, но кръгът вече се затваря.
— Снимки не открихте ли?
— Само стари. От полицията в Калифорния. Не вършат обаче работа, защото са правени, когато е бил дванайсетгодишен. Прилича на херувим. Въпреки това им ги изпращаме по факса.
— Мога ли и аз да отида?.
— Джак ме предупреди, че ще изявиш желание. Имат две жени полицайки от Чикаго и медицинска сестра, която да се погрижи за Катрин Мартин, ако я намерят. Пък и няма как да успееш навреме, Старлинг.
— Ами ако се е барикадирал? Може да се наложи да се чака…
— Никакво изчакване. Намерят ли го, веднага ще действуват. Крофорд разреши вратата да се вдигне във въздуха. Проблемът е там, че той и преди е държал заложник. Барикадирал се в Сакраменто, а за заложница взел баба си. Вече бил убил дядо си. Страшна работа. Извел я навън пред себе си, а в това време полицаите довели някакъв поп да му говори. Не забравяй, че става дума за дванайсетгодишно дете, никой не е стрелял. И както бил зад нея, с нож и извадил бъбреците. На дванайсет години! Така че този път никакви преговори, никакво предупреждение. Мартин и без това по всяка вероятност вече е мъртва, но да предположим, че ни провърви. Да предположим, че е имал много работа, бил е зает и не е стигнал още до нея. Ако разбере, че е обкръжен, ще я привърши от злоба, за да ни ядоса. Какво му струва? Така че намерят ли го… Бум! И вратата я няма.