Стаята беше потискащо гореща, миришеше на бебешка пикня.
Бъроус продължи да говори:
— Сега проверяваме и двете имена в абонаментните списъци на ентомологичните списания, гилдията на ножарите и всичко, както му е редът. Пълна мобилизация до залавянето му. Ти си се заела с познатите на Бимел, така ли?
— Да.
— От Правосъдието казаха, че ще е много трудно да го уличим, ако не го хванем на местопрестъплението. Така че трябва да го спипаме в компанията на Катрин Мартин или с друго веществено доказателство, нещо по-така. Няма защо да ти обяснявам, че ако вече се е отървал от нея, ще ни трябват свидетели, които са го видели с жертвата, преди да я убие. Така че каквото разбереш там за Бимел, може да свърши добра работа. Старлинг, толкова съжалявам, че днес не е вчера. Не само заради момичето. Май ще те рециклират в Куонтико?
— Да. За мястото ми вече има кандидати от предишните рециклирани.
— Ако го заловим в Чикаго, заслугата ти няма да е малка. Онези в Куонтико са безкомпромисни, каквито и трябва да бъдат, но дори те би трябвало да разберат… Чакай малко.
Старлинг го чу да крещи нещо встрани от слушалката. После отново се обади:
— Нищо ново. Ще кацнат в Калъмет Сити след по-малко от час, в зависимост от вятъра. Специалните части на Чикаго са упълномощени да действуват междувременно, в случай че го открият по-рано. От Електрификацията на Калъмет са съобщили вече няколко вероятни адреса. Старлинг, отваряй си очите на четири за всякакви улики. Ако намериш някаква връзка с Чикаго или Калъмет, веднага ми се обади.
— Дадено.
— А сега чуй. Последно, защото ме чака работа. Ако го гепим в Калъмет Сити, да си на линия точно в осем сутринта в Куонтико, с лъснати обувки. Джак ще дойде да свидетелства в твоя полза пред комисията, също и Бригъм, инструкторът ти по стрелба. Ще ги молят да те оставят. От опит глава не боли.
— Джери, още нещо, последно. Фредерика Бимел е купувала дрехи „Хера“. Те се продават в магазини за пълни жени. Катрин Мартин също има такива дрехи, така че и това може да се окаже следа. Нищо чудно той да следи тези магазини и така да намира жертвите си. Може да се разпита в Мемфис, Ейкрън и други места, откъдето са момичетата.
— Ясно. Горе главата.
Старлинг излезе в разхвърляния двор в Белведиър, щата Охайо, на цели шестстотин километра от събитията в Чикаго. Студеният въздух приятно охлади лицето и. Стисна палци и пожела щастие на Отряда за спасяване на заложници. В същото време брадичката и притреперваше. Какво става, по дяволите! И какво толкова можеше да стори, ако беше открила нещо ценно? Щеше да вика на помощ полицията, Клийвландския офис на ФБР и Специалния отряд в Кълъмбъс.
Важното беше да се спаси младата жена, щерка на шибаната сенаторка Мартин, да се спасят следващите момичета, само това беше важно. А кой ще го направи, няма значение.
„Ако не успеят, ако намерят там нещо страшно… Моля те, господи, нека поне заловят Бъфа… Джейм Гъм или Джон Грант или както се нарича това чудовище.“ И все пак, да си толкова близо, почти да го докосваш с ръка, да ти хрумне прекрасна идея, макар и с един ден закъснение, и да се окажеш на стотици километри от залавянето, изхвърлена от училище… Боли. Старлинг от доста време подозираше, че късметът на шотландския и род е пресъхнал още преди двеста години. Така обаче мислят класическите неудачници и тя няма да се поддаде…
Ако го хванат благодарение на данните, които тя набави чрез доктор Лектър, това би трябвало да и помогне пред Департамента на правосъдието. Ще трябва да помисли по този въпрос. Притесненията за бъдещата и кариера я сърбяха като липсващ крайник.
Каквото и да се случеше обаче, хрумването и по повод шивашките умения на Бъфало Бил беше не по-малко ценно от всичко останало. Щеше да черпи сили от тази мисъл. Беше открила източник на храброст в спомените за майка си и баща си. Беше спечелила и запазила доверието на Крофорд. Това бяха ценни неща, които щеше да пази в своя собствена кутия от пури.
Нейна работа, неин дълг бе да мисли за Фредерика и по какъв начин Гъм се е добрал до нея. За да се даде под съд Бъфало Бил, ще са необходими множество факти и доказателства.