— Просто се чудех какво е станало.
— Спомняш ли си къде беше, когато научи? Когато чу новината… Какво си помисли?
— Първата нощ, когато тя не се върна, ние със Скип бяхме на кино, сетне пихме по чашка в „Краставата жаба“ и там дойде Пам — Пам Малавези — и каза, че Фредерика е изчезнала. А Скип рече, че и Худини не може да накара Фредерика да изчезне, и взе да разправя кой е Худини, защото на него му дай само да се фука колко много знае. Но ние се смяхме и не обърнахме внимание. Аз реших, че се е ядосала на баща си. Видяхте ли къде живее? Помийна яма. Където и да се намира сега, знам със сигурност, че е страшно смутена, задето сте видели дома и. Вие не бихте ли се чупили оттам?
— Не си ли помисли, че е избягала с някой? Не ти ли хрумна ей така, внезапно, някое име, пък дори да е погрешно?
— Скип каза, че може да си е намерила някой, който си пада по едротонажните жени. Но не — тя никога не си е имала никого… в този смисъл. Едно време имаше един приятел, но това беше много отдавна. Той беше в нашия оркестър, когато бяхме в десети клас. Казвам приятел, но те само си приказваха и се кикотеха като момичета и заедно си пишеха домашните. Той беше голяма фльорца, ходеше с гръцка моряшка шапка. Скип казваше, че бил… нали разбирате, с обратна резба. Всички я закачаха, че ходи с педал. Но после той и сестра му загинаха в автомобилна катастрофа и оттогава с никого не е ходила.
— Ти какво си помисли, когато тя не се върна?
— Пат каза, че може да е била отвлечена от някоя религиозна секта. Не знам. Хващаше ме страх всеки път, като си помислех за нея. Нощем никъде не излизах без Скип. Казах му — и дума да не става, приятелче, скрие ли се слънцето, само заедно.
— Да си я чувала да споменава някой си Джейм Гъм или Джон Грант?
— Мммм… не.
— Допускаш ли, че е имала приятел, без ти да знаеш? Имаше ли дни, в които не сте се виждали?
— Не. Ако е имала мъж, щях да знам, вярвайте ми. Не е имала мъж.
— Възможно ли е все пак да е имала приятел и на никой да не е казала за него?
— Защо да не каже?
— За да не и се присмиват например.
— Ние ли да и се присмиваме? Искате да кажете, защото преди… Заради педала от училище? — Стейси пламна. — Не. Ние никога де сме се подигравали злобно. Аз просто… Тя не се… Всички бяха, нали разбирате… внимателни, когато той загина.
— А работехте ли заедно с Фредерика, Стейси?
— Лятно време като ученички тя, аз, Пам Малавези и Джаронда Аскю работехме заедно в един тукашен магазин. После ние с Пам отидохме в „Ричардс“ да проверим дали нямат нужда от продавачки, все пак там продават страхотни дрехи, и те първо ме взеха мен, след това и Пам. Пам каза на Фредерика и тя да отиде, защото имаха нужда от още едно момиче, и госпожа Бърдин, управителката, като започна: „Ами, Фредерика, ние наистина имаме нужда, но нали разбираш, това трябва да е някой, с когото клиентите да могат да се отъждествяват, който да им дава съвети как да се обличат. Така че, ако се стегнеш и отслабнеш, непременно ела пак и аз ще те взема на работа. Засега обаче, ако искаш да се заемеш с поправките по дрехите, ще видя какво можеш и ще те препоръчам на госпожа Липман.“ Госпожа Бърдин говори с един такъв мазен-мазен глас, та човек не може веднага да я разбере каква е мръсница.
— Значи Фредерика работеше в ателието за поправки на „Ричардс“, където и ти си работела?
— Много и беше обидно, но прие. Старата госпожа Липман правеше всички поправки. Бизнесът си беше неин и работа колкото искаш, не можеше да се справя сама, та Фредерика се зае да и помага. Всъщност работеше за нея. Госпожа Липман шиеше на всички. След като се оттегли от бизнеса, Фредерика продължи да шие. Само това правеше. По обяд се чакахме трите — аз, тя и Пам, — отивахме да обядваме у Пам и там гледахме някой любовен сериал по телевизията, а Фредерика си носеше шиене и постоянно боцкаше нещо в скута си.
— Случвало ли се е Фредерика да взема на някого мерките в магазина? Срещала ли се е с клиенти или с доставчици на едро?
— Случвало се е, но много рядко. Аз не ходех всеки ден на работа, та не знам.
— Госпожа Бърдин всеки ден ли беше там? Може би тя ще ми каже.
— Може, не знам.
— Да е споменавала Фредерика, че е изпълнявала поръчки за някой магазин в Чикаго или Калъмет Сити, например подплата за кожени дрехи?
— Не знам. Госпожа Липман може да е имала такива поръчки.
— А къде е госпожа Липман? Искам да поговоря с нея.
— Тя почина. След като се оттегли от бизнеса, замина за Флорида и там починала, Фредерика ми каза. Аз изобщо не я познавах, двамата със Скип понякога вземахме Фредерика оттам, ако имаше много дрехи за носене. Поговорете с роднините и, ако искате. Ще ви напиша адреса.