Всичко това бе толкова досадно! В момент, когато Старлинг изгаряше за новини от Калъмет Сити. Времето на полета бе изтекло. Отрядът сигурно вече се беше приземил. Тя се премести, за да не вижда часовника, и продължи:
— Стейси, откъде си купуваше Фредерика дрехите, откъде са онези огромни анцузи „Хера“?
— Тя почти всичко сама си шиеше. А пуловерите сигурно е купила от „Ричардс“. Нали излезе модата на огромните пуловери, дето се носеха с чорапогащи и нищо друго? Тогава започнаха да ги продават навсякъде. А в „Ричардс“ и правеха намаление, защото шиеше за тях.
— Да е купувала дрехи от магазин за пълни жени?
— Навсякъде сме влизали да видим какво има, нали знаете? Ходехме и в „Жена и половина“, оттам Фредерика черпеше идеи.
— Някой да е влизал и да ви е закачал в тези магазини? Фредерика да е споменавала, че някой я следи?
Стейси впери за миг поглед в тавана, сетне поклати глава.
— Стейси, а идвали ли са в „Ричардс“ травестити? Или може би мъже, които купуват големи размери женски дрехи? Попадала ли си на такива?
— Не. Със Скип веднъж видяхме един такъв в Кълъмбъс, в някакъв бар.
— Фредерика беше ли с вас?
— Ами! Ние бяхме там, такова… за уикенда.
— Би ли ми написала на листче в кои магазини за пълни жени сте ходили с Фредерика? Спомняш ли си ги всичките?
— Само тук или и в Кълъмбъс?
— И в Кълъмбъс. Напиши и адреса на „Ричардс“, искам да поговоря с госпожа Бърдин.
— Дадено. Сигурно е много хубаво да работи човек за ФБР?
— Според мен — да.
— Много пътувате, нали? Имам предвид по-хубави места оттук.
— Случва се.
— И сигурно всеки ден трябва да изглеждате добре?
— Ами да. Деловият вид е много важен.
— А как се става агент на ФБР?
— Първо трябва да изкараш колеж, Стейси.
— Че откъде такива пари?
— Е, отпускат и стипендии. Искаш ли да ти изпратя информация?
— Да. Знаете ли какво си помислих ей-сега? Фредерика така се радваше, когато ме назначиха тук. Направо не беше на себе си — никога не бе работила в канцелария и мислеше, че това е върхът. Това! Картонени папки и лигави песни по радиоуредбата през целия божи ден. За нея това беше върховно постижение. Какво е разбирала тя, глупавата ми дунда!
Сълзи наводниха очите на Стейси Хубка. Тя ги отвори широко и отметна глава, за да не и размажат грима.
— Ще ми напишеш ли списъка?
— По-добре на моето бюро, на компютъра. Ще имам нужда от тефтерчето с адресите и други неща.
И тя излезе с вдигната нагоре глава, като се ориентираше по тавана.
Телефонът привличаше Старлинг като магнит. В мига, в който Стейси затвори вратата, тя се обади във Вашингтон за сметка на Бюрото, за да чуе дали има нещо ново.
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
В същия този миг двайсет и четири местен пътнически самолет започна да се снижава над южния край на Мичиганското езеро и да кръжи, в дълга парабола над Калъмет Сити, щата Илинойс.
Дванайсетте мъже от Отряда за спасяване на заложници усетиха снижаването в стомасите си. Тук таме можеха да се забележат няколко преднамерено небрежни дълги прозевки.
Джоел Рандъл, командирът на отряда, седнал най-отпред в пътническия салон, свали слушалките от главата си и погледна бележките си, преди да заговори. Той беше убеден, че предвожда най-добрия отряд със специално предназначение в света, и нищо чудно да беше прав. По някои от момчетата му никога не бе стреляно, но доколкото показваха симулациите на бойна обстановка, всички бяха каймакът на най-доброто.
Рандъл бе прекарал немалка част от времето си прав в самолетните пътеки и сега без никакво напрежение пазеше равновесие по време на неравномерното спускане.
— Господа, долу превозът ни ще бъде осигурен от цивилни момчета на Администрацията за борба с наркотрафика. Те разполагат с камионетка на цветарски магазин и друга на градската канализация. Така че Върнън и Еди да се преоблекат веднага цивилно. И да помните, че ако се наложи да мятаме зашеметяващи гранати, лицата ви няма да са защитени.
Върнън и Еди, които първи щяха да се приближат до вратата на къщата, щяха да носят тънка предпазна броня под цивилните си дрехи. Останалите щяха да бъдат скрити от главата до петите зад щит, непроницаем за куршумите.
— Боби, да не забравиш да сложиш в двете камионетки по един от нашите предаватели, че иначе пак ще сговним работата с АБН.
Администрацията за борба с наркотрафика (АБН) използува при акции предаватели на UHF за разлика от Федералното бюро, чиито предаватели са на VHF. По тази причина в миналото бяха станали няколко недоразумения по време на съвместни операции.