Бяха екипирани за всякаква евентуалност през деня или нощта: за преминаване през стени имаха най-доброто алпийско снаряжение, за подслушване разполагаха с последната дума на техниката, за нощно виждане имаха специални очила. Пушките с приспособления за стрелба на тъмно приличаха в издутите си калъфи на духови инструменти.
Предстоеше деликатна хирургическа операция и това си личеше по въоръжението.
Колесниците паднаха и отрядът се приготви за слизане.
Пристигна съобщение за Рандъл и той закри с ръка микрофона, за да каже на момчетата:
— Адресите са сведени до два. Ние поемаме по-вероятния, а чикагският отряд потегля към другия.
Летището беше „Лансинг Мюнисипал“, най-близкото до Калъмет, в югоизточния край на Чикаго. Самолетът веднага бе приет. Пилотът спря доста рязко редом с две бездействуващи машини в най-отдалечения от терминала край на пистата.
Бързи поздрави до цветарската камионетка. Командирът на АБН връчи на Рандъл огромен букет. Това бе всъщност шесткилограмов чук за разбиване на входни врати, с увита в станиол глава и скрепени към дръжката цветя и зеленина.
— Може да ти се наложи да го връчиш — каза той. — Добре дошли в Чикаго.
ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Късно следобед господин Гъм беше готов да започва.
С несекващи сълзи в очите той гледа видеозаписа отново и отново, и отново. На малкия екран мама се изкатерваше на водната пързалка и пляс! — право в басейна, пляс! — в басейна. Сълзите пречеха на Джейм Гъм да вижда, сякаш и той самият беше в басейна.
Пълната с топла вода грейка бълбукаше на корема му също както стомахчето на Съкровището, когато лягаше там.
Повече не можеше да понася това — онова долу в мазето да държи в плен неговото Съкровище, да го заплашва миличкото. Горкичкото страдаше, той беше сигурен в това. Не беше сигурен обаче дали ще успее да убие онова там, преди то да нарани смъртоносно Съкровището, но беше длъжен да опита. Още сега.
Съблече се и си сложи халата — винаги завършваше прибирането на реколтата гол и окървавен като новороден.
От богатата си аптечка извади мехлема, с който излекува Съкровището, когато го одраска котката. Извади също така лейкопласт, клечки за чистене на уши и специалното приспособление, което ветеринарят му даде да го слага на Съкровището, когато се е наранило, за да не дразни мястото със зъби. Долу в мазето имаше дъсчици, които щяха да послужат за шини на счупеното краче, и обезболяващ крем, ако онова глупаво нещо в кладенеца вземе да се мята по дъното, преди да умре, и одраска Съкровището.
Старателно прицелен изстрел в главата. Ще трябва да жертва косата. Съкровището значеше за него много повече. Косата ще е жертвоприношение за неговото спасяване.
А сега безшумно надолу, към кухнята. Свали си чехлите и заслиза по тъмните стълби към мазето, долепен плътно до стената, където по-малко скърцаха.
Не светна лампата. Най-долу сви надясно към работната стая, пипнешком в познатия мрак, като опипваше с боси крака променящото се ниво на пода.
Ръкавът му закачи клетката и той чу тихото сърдито изписукване на пеперудата. Ето го шкафчето. Намери инфрачервеното фенерче и надяна очилата. Светът лумна в зелено. Постоя за миг в успокоителното бълбукане на контейнерите и топлото съскане на тръбите. Господар на мрака, царица на Тъмнината.
Свободно летящите из стаята пеперуди оставяха флуоресцентни следи в зрението му, облъхнаха лицето му, когато пухените им криле бръсваха мрака.
Провери „Питона“. Беше зареден със специалните 38-калиброви патрони. Те пробиват черепа и се разширяват, с което причиняват незабавна смърт. Ако онова стои право, когато той стреля отгоре право в темето му, такъв куршум с много по-малка вероятност от „Магнума“ би излязъл през долната челюст, за да разкъса гърдите.
Тихо, безшумно запристъпва, с присвити колене, а лакираните пръсти на краката се впиваха в старите дъски. Покритият с пясък под на стаята с кладенеца приглушаваше шума от стъпките. Безшумно, но не прекалено бавно. Не искаше миризмата му да успее да стигне до Съкровището в дъното на ямата.
Горната част на кладенеца светеше в зелено, ясно се различаваха камъните и хоросанът, шарките на дървения капак рязко изпъкнаха.
Вдигна фенерчето и се надвеси. Ето ги. Онова лежеше на една страна като гигантска скарида. Вероятно спеше. Съкровището бе сгушено до тялото му, спящо. Моля те, Господи, само да не е мъртво!
Главата на онова нещо се виждаше добре. Изкушаваше го да стреля във врата — така ще спаси косата. Прекалено рисковано.
Господин Гъм се надвеси над дупката, изпъкналите стъкла на очилата се взряха надолу. „Питонът“ се усещаше така приятно в ръката, тежък, удобен за насочване. Трябваше да го държи в снопа инфрачервени лъчи. Насочи мерника към слепоочието, където косата леко влажнееше. Шум или миризма — така и не разбра — разбудиха Съкровището и то скочи, заджавка, заподскача право нагоре в мрака, а Катрин Бейкър Мартин в миг покри с рогозката себе си и кучето. Сега се виждаха само мърдащи отдолу издутини, той не можеше да разбере кое е Съкровището и кое — онова. Инфрачервената светлина нарушаваше усета му за дълбочина. Не, не можеше да разбере кой кой е.