Старлинг пусна бележника обратно в чантата си.
Господин Гъм! Слава богу, че палтото ми е разкопчано. Трябва да се измъкна оттук, да намеря телефон. Не. Той знае, че съм от ФБР. Ако го изпусна от погледа си, веднага ще я убие. Какво каза Бъроус? Намерят ли го, незабавно ще атакуват. Неговият телефон. Не го виждам. Не е тук, питай го къде е. Свържи се, а сетне го накарай да легне по лице и чакай подкрепление от полицията. Действувай! Той се обръща.
— Ето го номера му — каза господин Гъм. В ръката си държеше визитна картичка.
Да я вземе ли? Не.
— Благодаря, господин Гордън. Имате ли телефон, от който да се обадя?
Докато оставяше картичката на масата, пеперудата хвръкна. Литна иззад гърба му, покрай главата му и кацна между двамата, на шкафа над мивката.
Той я погледна. Когато обаче тя не погледна пеперудата, когато нито за миг не отмести очи от лицето му, той разбра.
Погледите им се срещнаха — и двамата разбраха.
Господин Гъм леко наклони глава на една страна. Усмихна се.
— Имам безжичен телефон в килера. Ще ви го донеса.
Не! Действувай! Тя посегна към пистолета с едно светкавично плавно движение, репетирано хиляди пъти, и той се оказа там, където му беше мястото. Стойка за стрелба, пистолетът уловен с двете ръце, светът сведен до дулото и центъра на гърдите му.
— Стой, не мърдай!
Той сви устни.
— Ръцете бавно нагоре!
Изведи го навън, внимавай масата да е между вас. Да излезе отпред, да легне с лице в средата на улицата, приготви си служебната значка.
— Господин Гъб… Господин Гъм, вие сте арестуван. Искам бавно да излезете навън.
Вместо това той излезе от стаята. Ако беше посегнал към джоба си, ако се беше пресегнал назад, ако беше зърнала някакво оръжие, щеше да стреля. А той просто излезе от стаята.
Чу го как слиза бързо по стълбите към мазето. Заобиколи масата, отиде и тя при вратата на горната площадка. От него нямаше и следа, стълбите бяха ярко осветени и безлюдни. Капан. Щеше да е чудна мишена.
Откъм мазето се чу тънък писък, като прозрачен резен диня.
Не и харесваха стълбите, не и харесваха стълбите…
Катрин Мартин отново изпищя. Сигурно я убиваше. Старлинг заслиза все пак, с една ръка на перилата, другата протегната напред с пистолета, точно под зрителното поле, глава и ръка се извъртяха едновременно, когато се опита да държи в обсега си и двете врати в дъното на стълбите.
Светлините бяха ярки, тя не можеше да мине през едната врата, без да обърне гръб на другата. Трябва да го сториш бързо, наляво към писъците. Покрит с пясък под, кладенец, бързо обръщане към вратата, очи широко разтворени, както никога досега. Единственото прикритие бе зад самия кладенец, с две ръце на пистолета, изопнати напред, леко напрежение върху спусъка, бързо заобикаляне на кладенеца. Отзад нямаше никой.
Лек вик се издигна като пушек над отвора. Сега пък джавкане на куче. Приближи се до кладенеца, без да откъсва поглед от вратата, стигна до ръба, надникна долу. Зърна момичето, отново извърна очи към вратата, пак надолу, произнесе думите, които я бяха учили да казва за успокояване на заложника:
— ФБР! Вие сте в безопасност.
— Глупости, безопасност! Той има пистолет! Извадете ме оттук! ИЗВАДЕТЕ МЕ!
— Ще ви извадя. Сега тихо. Помогнете ми. Мълчете, за да чувам. Накарайте кучето да млъкне.
Напрегната зад кладенеца, покриваща с пистолета вратата, с думкащо сърце, дъхът и вдигаше прах от камъка. Не можеше да остави Катрин Мартин и да хукне за помощ, след като не знаеше къде е Гъм. Придвижи се до вратата и се прикри зад рамката. Сега виждаше донякъде стълбището и част от вътрешността на работната стая.
Трябваше или да открие Гъм, или да се увери, че е избягал, или да вземе Катрин със себе си. Това бяха възможностите.
Бърз поглед през рамо, за да огледа стаята с кладенеца.
— Катрин! Стълба има ли?
— Не знам. Дойдох на себе си тук долу. Пускаше ми кофа на въже.
Върху гвоздей, закован за една от гредите на вратата, висеше ръчна лебедка.
— Катрин, трябва да потърся нещо, с което да те измъкна. Можеш ли да ходиш?
— Да. Не ме оставяй!
— Ще трябва да изляза за малко.
— Кучко мръсна, не ме оставяй, майка ми ще те размаже на пихтия…
— Млъкни, Катрин! Искам да мълчиш, за да мога да чувам. За да се спасиш, трябва да мълчиш, разбираш ли? — И додаде по-силно: — Подкреплението ще пристигне всеки момент, така че спокойно. Няма да те оставим.
Той трябва да има въже. Къде ли е? Иди го търси. С едно мятане Старлинг стигна стълбите, оттам — вратата на работната стая. Вратите са най-опасното място. Бързо вътре, назад и напред покрай най-близката стена, за да вижда цялата стая. Познати форми плуваха из стъклените контейнери, но тя бе прекалено напрегната, за да се стресне. Бързо през стаята, покрай контейнерите, мивките, клетката. Наоколо се разлетяха големи пеперуди. Не им обърна внимание.