Приближи се до коридора отвъд, грейнал в ярка светлина. Хладилникът зад гърба и се включи и тя се извъртя рязко в поза за стрелба, с палец, стегнат около спусъка. Отслаби натиска. Напред към коридора. Никакво надничане. Главата и пистолетът едновременно, но ниско. Коридорът беше празен. В дъното ателието се къпеше в светлини. Бързо покрай стената, покрай затворена врата, към вратата на ателието. Стаята — цялата в бяло и в светло дърво. Трудна за овладяване откъм вратата. Трябва да се увери, че всеки манекен е манекен, всяко отражение — манекен. Единственото движение в огледалата си ти.
Огромният гардероб зееше празен. Крайната врата — отворена към мрака, към подземието отвъд. Наоколо нямаше нито въже, нито стълба. Никакви светлини извън ателието. Затвори врата към тъмната част на мазето, подпря дръжката със стол и придърпа една шевна машина. Ако можеше да е сигурна, че той не е в тази част на мазето, би рискувала да се качи догоре да потърси телефон.
Обратно в коридора, при единствената врата, която подмина. Иди от другата страна, срещу пантите. Отваряш рязко с едно движение. Вратата се отметна назад, зад нея — никой. Стара неизползувана баня. Вътре въже, куки, люлка за повдигане на товар. Да измъкне Катрин или да търси телефон? Няма начин Катрин да бъде застреляна случайно на дъното на кладенеца. Но убият ли Старлинг, и с Катрин е свършено.
Не и се стоеше дълго в тази баня. Огледа се в двете посоки и се гмурна вътре за въжето. Огромна вана, пълна почти догоре с червеникаво-виолетов втвърден гипс. От него стърчеше ръка до китката, потъмняла и съсухрена, с лакирани розови нокти. На китката — елегантен часовник. Старлинг виждаше всичко едновременно — въжето, ваната, ръката, часовника.
Пълзенето на миниатюрната секундна стрелка, подобно на насекомо, бе последното нещо, което видя, преди да изгаснат светлините.
Сърцето и биеше така, че раздрусваше гръдния кош и ръцете и. Замаяна от мрака, усети нужда да докосне нещо. Ръба на ваната. Трябва да излезе оттук. Ако той дойде, няма зад какво да се скрие. „Исусе Христе, излизай. Наведи се ниско и право в коридора. Всички лампи ли са изгасени? Всички. Сигурно е отвъртял главния бушон, къде ли е кутията? Къде ли се намира кутията с бушоните? До стълбите. Много често до стълбите. Ако е така, той ще се зададе оттам. Но ще бъде между мен и Катрин.“ Катрин Мартин отново се развика.
Да чака тук? Докога? Той може да е изчезнал. Откъде да знае със сигурност, че не идва подкрепление? „В най-скоро време ще се сетят, че ме няма. Да, но чак довечера. Стълбите са по посока на писъците. Решавай сега.“ Тя тръгна безшумно, като едва докосваше с рамо стената, едната ръка протегната напред, пистолетът на височината на кръста, близо до нея в тясното коридорче. Сега влезе в работната стая. Усети как пространството се разшири пред нея. Голяма стая. Зае позата за стрелба — сгънати колене, пистолетът стиснат с две ръце. Така знаеш точно къде е пистолетът — малко под линията на очите спри, ослушай се. Глава, тяло и ръце се извръщат едновременно, като оръдейна кула на танк. Спри, ослушай се.
В непрогледния мрак съскане на парни тръби, капене на вода.
Козя миризма тежко я удари в ноздрите.
Катрин пищеше.
Господин Гъм, надянал инфрачервените очила, се беше облегнал на стената. Нямаше опасност тя да се блъсне в него — помежду им беше масата. Освети я от горе до долу с инфрачервеното си фенерче. Прекалено слаба, за да му бъде полезна. Спомни си косата и обаче — фантастична. Работа за една минута. Още сега може да я свлече и да си я надене. После ще се наведе над кладенеца с косата на главата си и ще извика на онова долу: „Куку!“ Много се забавляваше, като я гледаше как се промъква пипнешком. Сега бедрото и се опря в мивката и тя се запридвижва бавно по посока на писъците, протегнала пистолета. Щеше да е забавно да я преследва по-дълго време — никога досега не го беше правил с въоръжен екземпляр. Колко би било забавно! Но нямаше време за това. Жалко.
Изстрел в лицето ще е приятна и лесна работа от два метра разстояние.
Той щракна ударника на „Питона“, докато го вдигаше нагоре. Щрак-щрак и фигурата се размаза, разцъфна, разцъфна зелена в неговото полезрение, а пистолетът подскочи в ръката му и подът го удари болезнено в гърба. Фенерчето му беше включено и той видя тавана. Старлинг на пода до вратата, заслепена от просвятъците на изстрелите, със звънтящи уши, оглушала от гърмежите. Тя стреля четири пъти. Два и още два. Той — веднъж. Лежеше неподвижна. Да тръгне ли, докато той още не чува?