— Намекна ми дебело това, като написа в досието, че местата са прекалено произволни — съгласи се Кларис. — А в Мемфис ме попита дали шия. Какво е целял всъщност?
— Да се позабавлява. Той от много, много време само това прави — забавлява се.
Запис с терапевтичните сесии на Джейм Гъм така и не беше открит и неговата дейност в годините след смъртта на Распай можеше да се установи само отчасти — посредством делови писма, квитанции за бензин, събеседвания със собственици на бутици.
Когато госпожа Липман починала по време на пътуването си за Флорида в компанията на Гъм, той наследил всичко — старата къща с жилищната част, празния магазин и огромния подземен етаж, както и солидна сума пари. Напуснал работата си в Калъмет Сити, но известно време държал там апартамент и на този адрес получавал писма и колети на името на Джон Грант. Запазил си някои любими клиенти и продължил да пътува от бутик на бутик из цялата страна, вземал мерки за кожени дрехи, които шиел по поръчка в ателието си в Белведиър. Пътуванията използвал и за издирвания на евентуални жертви, както и за да се отървава от тях, след като ги използвал — кафявият фургон пътувал часове по междущатските пътища с готовите кожени дрехи, полюляващи се отзад над найлоновия чувал с трупа на пода.
В мазето разполагал с чудна свобода за действие. Достатъчно пространство за работа и забавления. Отначало това били само игри — гонел момичетата от едно тъмно помещение в друго, създавал си в най-отдалечените стаи „живи картини“, след което ги запечатвал завинаги. Вратите отварял само за да хвърли вътре още негасена вар. Фредерика Бимел започнала да помага на госпожа Липман през последната година от живота на старицата. Джейм Гъм я срещнал един ден, когато вземала от госпожа Липман дрехи за поправка. Фредерика не била първата млада жена, която убил, но била първата, убита заради кожата и.
Писмата на Фредерика до Джейм Гъм бяха намерени измежду вещите му.
Старлинг едва издържаше, като ги четеше, заради надеждата в тях, заради отчаяната нужда, заради нежните думи на Гъм, които се подразбираха от отговорите на момичето: „Скъпи мой тайни приятелю, аз те обичам! Не съм допускала, че ще изрека тези думи, но колко по-лесно е да откликне човек на същите слова.“ Кога ли се е разкрил пред нея? Дали не е открила мазето? Как ли е изглеждала, когато той се е променил, колко време я е държал жива?
И най-страшното — двамата бяха останали приятели до последния момент. Тя му беше писала и от дъното на кладенеца.
В сърцето на Куонтико Старлинг беше недостъпна за жълтата преса, но тя не я оставяше на мира.
„Националният сплетник“ купи от доктор Фредерик Чилтън записа с последния разговор между Старлинг и доктор Ханибал Лектър. „Сплетникът“ използува записа за цяла серия материали, озаглавена „Годеницата на Дракула“, и недвусмислено намекна в тях, че Старлинг е споделяла с доктор Лектър сексуалните си изживявания в замяна на сведения, довели до залавянето на Гъм. Списанието „Пийпъл“ публикува кратък, но доста приятен материал за Старлинг, като помести и снимки от годишника на Университета на Вирджиния и от Лютеранското сиропиталище в Боузман. Най-хубава беше снимката на кобилата Хана, теглеща каручка, пълна с деца.
Старлинг изряза снимката на Хана и я прибра в портфейла си. Това бе единственият спомен, който запази.
Раните зарастваха.
ШЕСТДЕСЕТА ГЛАВА
Ардилия Мап беше страхотен частен учител — имаше дарбата да вижда отдалече въпросите, които щяха да влязат в теста, — но в бягането никак не я биваше. Твърдеше, че е натежала от знания.
Изостана от Кларис на пистата и я настигна чак при стария „DC-6“, който ФБР използваше за упражнения по отвличане на самолети. Беше неделя сутринта. От два дни залягаха над учебниците и сега им беше приятно под белезникавото слънце.
— Какво каза Пилчър по телефона? — попита Мап, докато се облягаше на колелото на самолета.
— Двамата със сестра си имали къща на залива Чесапийк.
— Е, и?
— Сестра му била сега там с децата и кучетата.
— Е, и?
— Те заемали едното крило. Къщата била огромна, на самия бряг. Наследство от баба им.
— Давай същественото.
— Пилч разполага с другото крило. Кани ме да отидем идния уикенд. Много стаи имало. „Повече от необходимото.“ Това са негови думи. Сестра му щяла да се обади да ме покани.
— Ами? Не знаех, че тези старомодни роднински покани още се практикуват.
— Нарисува ми чуден сценарий — не се притеснявай, вземи само най-необходимото. Разхождаме се по плажа, прибираме се на запалена камина, кучетата скачат отгоре ти, лапите им целите в пясък.