Нямам намерение да те навестявам, Кларис, защото светът е далеч по-интересен, когато те има. Ще те помоля и ти да ми отвърнеш със същото.
Доктор Лектър докосна устни с писалката. Погледна навън към нощното небе и се усмихна.
Имам си прозорци.
В момента Орион е високо над хоризонта, до него Юпитер. Толкова ярък ще бъде отново чак през 2000 година. (Изобщо нямам намерение да ти съобщя колко е часът и на каква височина е.) Предполагам обаче, че и ти го виждаш. Някои от нашите звезди съвпадат, Кларис.
Далече на изток, на брега на Чесапийк, Орион се виждаше високо в ясната нощ, над голямата стара къща и стаята със запалена камина, чийто огън пулсираше меко н унисон с вятъра над комина. На широкото легло имате разхвърляни пухени юргани, а върху тях и под тях — няколко грамадни кучета. Друга издутина може би беше Ноубъл Пилчър, но кой знае — трудно бе да се определи н полумрака. Ала лицето върху възглавницата, розовеещо от светлината на огъня, несъмнено бе на Кларис Старлинг и тя спеше дълбоко, сладко насред мълчанието на агнетата.