— Чувала ли си за ПЗООП?
— Знам, че е Програмата за залавяне на особено опасни престъпници. В служебния бюлетин писаха, че работите върху някаква база данни, но още не сте приключили.
Крофорд кимна.
— Разработихме един въпросник. Отнася се за всички известни съвременни серийни убийци. — Той и подаде купчина листа в папка. — Единият раздел е за следователите, вторият е за оцелелите жертви — ако изобщо ги има. Сините са за убиеца — да отговори, ако желае, а розовите са поредица от въпроси, които изследователят задава на убиеца, като отбелязва не само отговорите, но и реакциите му. Голямо писане пада.
Голямо писане. Кларис усети как нещо в нея се стегна — замириса и на предложение за работа, най-вероятно досадно и продължително вкарване на данни в някоя нова компютърна система. Много и се искаше да се добере до каква да е работа в този отдел, но от друга страна, и беше добре известно каква съдба очаква жена, веднъж уловена на секретарската въдица — измъкване няма. Предстоеше и да избира, а тя не искаше да сгреши.
Крофорд я чакаше да каже нещо — изглежда, беше задал въпрос. Старлинг се напрегна да го възстанови в паметта си:
— Какви тестове си използвала? Интересува ме многофазовият, който разработиха в Минесота2, и на Роршах3.
— С многофазовия съм работила, но с Роршах — никога. Прилагала съм и тематичния аперцептивен тест, а на деца съм давала Бендер-Гещалт4.
— Лесно ли настръхваш от ужас, Старлинг?
— Засега не съм забелязала такова нещо.
— Интересувам се, защото разпитахме всичките трийсет и двама серийни убийци, които сега държим в затвора. Въз основа на данните в компютъра се опитахме да изградим психологичен профил на неразгаданите случаи. Много от убийците се съгласиха да ни сътрудничат — мисля, че повечето го правят, за да се самоизтъкнат. Двайсет и седем участвуваха в проучването. Четирима са осъдени на смърт и са подали молби за обжалване на присъдите, така че отказаха да говорят — нещо обяснимо. Ала има един, до когото най-много искам да се добера и който засега мълчи като риба. Молбата ми е утре да отидеш при него в психиатрията и да си опиташ късмета.
Кларис Старлинг усети радостно примиране в гърдите, но и някакво тревожно предчувствие.
— Кой е обектът?
— Психиатърът, доктор Ханибал Лектър — отвърна Крофорд.
Кратко мълчание последва произнасянето на това име — както винаги, когато присъствуващите бяха цивилизовани човешки същества.
Старлинг погледна Крофорд в очите — неподвижна, скована.
— Ханибал Канибала — изрече тя.
— Да.
— Ами… да, добре, съгласна съм. Но не мога да не се запитам защо се спряхте на мен.
— Главно защото си ми на разположение. Не очаквам, че той ще се съгласи да сътрудничи. Вече отказа веднъж, но тогава го запитахме чрез посредник — директора на болницата. Трябва обаче да отбележа, че наш правоспособен психоаналитик е бил при него и лично го е помолил. За това си имаме причини, които не те засягат. А нямам свободен човек в отдела.
— Знам, че сте задръстени от работа — заради Бъфало Бил5 и станалото в Невада.
— Точно така. Познатата стара история — все не стигат хора.
— Споменахте, че искате да отида при него утре. Значи бързате. Има ли това нещо общо с текущо разследване?
— Не. За жалост.
— Ако ми откаже, искате ли все пак да му изготвя психологически портрет?
— Не. Затънал съм до гуша в преценки за неконтактността на доктор Лектър и всичките до една са различни.
Крофорд изсипа в дланта си две хапчета витамин С и ги разбърка в чаша вода, за да ги изпие.
— Нелепо е в крайна сметка — продължи той. — Лектър е психиатър и сам пише за специализирани издания, при това изключителни статии, но никога за собствените си малки аномалии. Веднъж се направи, че сътрудничи в едни тестове на директора на болницата, Чилтън, и седя сума ти време с апарат за измерване на кръвното налягане, закачен за пениса, докато разглеждаше снимки на разни катастрофи. След това Лектър първи публикува психо-портрет на Чилтън, та го направи за смях на кокошките. Води сериозна кореспонденция със студенти по психиатрия по въпроси, които нямат отношение към неговия случай, и толкоз — с друго не се занимава. Ако откаже да разговаря с теб, искам просто да ми докладваш как изглежда, каква е килията му, какво върши. Местната атмосфера, така да се каже. Отваряй си очите на четири за журналистите, които се мотаят наоколо. Нямам предвид истинските, а от долнопробните клюкарски вестничета. Те си падат по Лектър дори повече, отколкото по кралското английско семейство.
3
Роршах, Херман (1884–1922) — швейцарски психоаналитик, автор на прочутия тест, наречен на негово име, при който субектът описва какво „вижда“ в серия от десет симетрични мастилени петна, като по този начин разкрива определени страни от своята личност. — Б. пр.
4
Клинични проективни тестове за изследване на мотивацията и характера на личността. — Б. пр.
5
Прякор на Уилям Коуди (1846–1917), прочут в миналото американски разузнавач сред индианците, занимавал се и с много други дейности, една, от които била да снабдява строителите на железопътни линии с бизонско месо. — Б. пр.