— Не.
— Излъга, госпожице Старлинг. Първата лъжа, която изрече пред мен. Тъжен случай, както би казал, Труман.
— Президента Труман ли имате предвид?
— Няма значение. Как мислиш, защо ти помогнах?
— Не знам.
— Джак Крофорд те харесва, нали?
— Не знам.
— Сигурно не казваш истината. А искаш ли да те харесва? Кажи ми, осъзнаваш ли желанието, да му се харесаш?
— Всеки иска да бъде харесван, доктор Лектър.
— Не, не всеки. Мислиш ли, че Джак Крофорд те желае сексуално? Убеден съм, че в момента е доста нещастен. Смяташ ли, че крои планове… съчинява сценарии, нагласява нещата така, че… да те наебе?
— Това не е сред нещата, които ме занимават, доктор Лектър, пък и думите подхождат повече на Мигс.
— Вече нищо не му подхожда.
— Вие ли му подсказахте да си глътне език?
— Винаги се изразяваш граматически правилно, но провинциалният ти акцент оплесква всичко. Крофорд недвусмислено те харесва и те смята за кадърна. Не вярвам, Кларис, че това странно стечение на обстоятелства се е изплъзнало от вниманието ти — ти получи както помощта на Крофорд, така и моята. Твърдиш, че не знаеш защо Крофорд ти помага. А знаеш ли защо аз го правя?
— Не, кажете ми.
— Мислиш ли, че е, защото обичам да те гледам и да си представям как те изяждам и каква си на вкус?
— Така ли е?
— Не. Искам нещо от Крофорд и имам намерение да трампя сведения. Той обаче няма да дойде да ме посети. Няма да поиска от мен да му помогна в случая с Бъфало Бил, макар да знае какво ще последва — и други млади жени ще умрат.
— Не мога да го повярвам, доктор Лектър.
— Искам нещо много просто, което е напълно в неговите възможности.
Той бавно завъртя реостата на осветлението в килията си. От книгите и рисунките му нямаше и следа Липсваше и тоалетната седалка. Чилтън бе оголил напълно килията, за да го накаже заради Мигс.
— Осем години съм вече в тази килия, Кларис. Знам, че докато съм жив, няма да ме пуснат на свобода. Затова единственото, което искам, е изглед. Прозорец, през който да виждам някое дърво или дори вода.
— Адвокатът ви подал ли е молба?…
— Чилтън постави този телевизор в коридора и го нагласи на религиозен канал. В мига, в който излезеш оттук, санитарят ще усили звука. Моят адвокат, нищо не може да направи, като се има предвид как са настроени сега към мен съдиите. Искам да ме прехвърлят във федерално болнично заведение за душевноболни, искам си обратно книгите, искам и гледка. Добре ще се отплатя за това. Крофорд може да го направи. Питай го.
— Мога да му предам вашите думи.
— Няма да им обърне внимание. А Бъфало Бил ще продължи. Още и още. Много скоро ще скалпира някоя от жертвите си и тогава ще те питам как се чувстваш. Хммм… Ще ти кажа нещо за нашия Бъфало Бил, без дори да съм видял досието, а след години, когато го заловят, ако това изобщо стане, ще се убедиш, че съм бил прав и съм можел да помогна. Можел съм да спася не един човешки живот.
— Какво е то?
— Бъфало Бил живее в двуетажна къща — каза доктор Лектър и изгаси светлината в килията си.
Повече не пожела да отговаря.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Кларис Старлинг се облегна на масата за зарове в казиното на ФБР и се опита да се съсредоточи в лекцията по пране на пари чрез хазарта. Бяха изминали трийсет и шест часа, откак балтиморската полиция взе нейните показания (продиктувани на машинописка, която пишеше с два пръста и палеше цигара от цигара — „Отвори прозореца, миличка, ако ти пречи пушекът“) и я освободи, като не пропусна да и напомни, че убийството не е федерално престъпление. Телевизионните новини по всички канали показала в неделя вечерта сблъсъка и с оператора и тя беше убедена, че здравата е загазила. И при всичкото това напрежение — нито дума от Крофорд или от балтиморския офис на ФБР. Все едно, че е изхвърлила доклада си в клозета и е пуснала водата.
Казиното беше съвсем малко и се помещаваше в обикновена каравана, където бе действало, преди ФБР да го спипа и да го инсталира в академията си като учебно пособие. Тясната стая беше претъпкана с полицаи от най различни отдели. Кларис вежливо отказа на двама рейнджъри от Тексас и един детектив от лондонския Скотланд ярд да и отстъпят мястото си.
Другите от нейния клас бяха в сградата на Академията и търсеха човешки косми из мокета, взет от стая в истински мотел, където бе извършено сексуално престъпление, или снемаха отпечатъци от пръсти в „средностатистическа банка“. Старлинг беше прекарала толкова много часове в подобни упражнения като студентка по съдебна медицина, че сега я пратиха на тази лекция от програмата за гостуващи блюстители на закона.