Выбрать главу

Взе да се пита дали няма и друга причина за това нейно отлъчване от колегите и — може би преди да ти теглят шута, те изолират от останалите?

Облакъти се на линията за хвърляне на зарове и се опита да съсредоточи вниманието си върху прането на пари чрез хазарта. Но всъщност си мислеше за това колко Федералното бюро мрази да вижда агентите си по телевизията, освен по време на официални пресконференции.

Доктор Лектър беше манна небесна за масмедиите и Балтиморската полиция с радост снесе на репортерите името на Старлинг. И тя се гледаше по новините на всички канали — отново и отново. Ето я „Старлинг от ФБР“ в Балтимор, удряща с дръжката на крика по вратата на гаража, докато операторът се опитва да се пъхне отдолу. А ето „Федералния агент Старлинг“, извръщаща се рязко към помощник-оператора, стиснала дръжката в ръка.

Станцията M5 обяви, че ще даде под съд „Старлинг от ФБР“ и цялото Федерално бюро за нанесени щети, защото очите на оператора се напълнили с прах и ръжда, когато тя ударила по вратата.

Джонета Джонсън направи материал, излъчен от всички телевизионни станции в страната, в което твърдеше, че Старлинг е намерила отрязаната глава посредством сътрудничество с една личност, която властите недвусмислено наричат… „чудовище“. WPIK несъмнено разполагаха със свой източник в болницата на доктор Чилтън. НЕВЕСТАТА НА ФРАНКЕНЩАЙН!!! крещеше „Национален сплетник“ от рафтовете на супермаркетите.

От страна на ФБР нямаше официално становище, но Старлинг беше убедена, че из коридорите и канцелариите на Бюрото коментари не липсват.

На закуска един от колегите и който имаше навика да се облива сутрин с афтършейв „Кану“, нарече Старлинг „Мелвин Путкис“ — глупава игра на думи върху името на Мелвин Първис, най-прочутия агент на Хувър от трийсетте години. Това, което чу по свой адрес от Ардилия Мап, го накара да пребледнее и да напусне столовата, без да опита закуската си.

А сега Старлинг беше в онова особено състояние на духа, когато нищо вече не можеше да я изненада. Цяло денонощие се намираше в нещо като водолазен костюм, увиснала в безкрая насред звънтяща тишина. И реши да се защитава, ако и бъде предоставена тази възможност.

Лекторът завъртя колелото на рулетката, докато говореше, но така и не пусна топчето. Като го гледаше, Кларис изведнъж се усъмни дали тоя човек някога в живота си е пускал топчето. Той мърмореше нещо:

— Кларис Старлинг.

Защо ли казва „Кларис Старлинг“? Та това съм аз!

— Да? — рече тя.

Лекторът посочи с глава вратата. Ето, моментът дойде. Докато се извръщаше, усети как собствената и съдба се изплъзва изпод краката и. На прага обаче стоеше инструкторът и по стрелба Бригъм и я търсеше с поглед. Щом я зърна, я повика с пръст.

За миг помисли, че я изхвърлят, само че за това не биха пратили Бригъм.

— Стягай се, Старлинг. Къде са ти нещата? — рече той в коридора.

— В моята стая — в третото крило.

Трябваше да подтичва, за да не изостава от него.

Беше понесъл брезентов сак и големия комплект инструменти за снемане на отпечатъци — истинския, а не учебния.

— Заминаваш с Джак Крофорд. Вземи каквото ти трябва за една нощ. Може да е излишно, ако се върнете още днес, но за всеки случай.

— Къде заминаваме?

— Някакви ловци на диви патици в Западна Вирджиния10 открили призори труп в реката Елк. Типично за Бъфало Бил. Полицаите сега го вадят от водата. Следите са още горещи и на Джак не му се седи да чака онези да му докладват подробностите. — Бригъм спря на прага на трето крило. — Трябва му помощник, който умее да сваля отпечатъци от удавник. В лабораторията нямаш равна на себе си — значи ще се справиш, нали?

— Олеле, дай да проверя всичко ли е тук.

Бригъм отвори куфарчето и го придържаше на колене, докато тя проверяваше химикалите един по един. Тънките спринцовки и ампулите бяха на място, но фотоапаратът липсваше.

— Ще ми трябват полароиден апарат, който да снима в мащаб едно към едно, достатъчно филми и батерии.

— От реквизита ли? Имаш ги.

Той и подаде малкия брезентов сак и когато Кларис усети тежестта му, разбра защо са пратили Бригъм да я повика.

— Нали нямаш още официална екипировка?

— Не.

— Трябва да имаш. Това е екипът, с който тренираше на стрелбището. Пистолетът е лично мой. Същият модел, на който си се учила. Точно след десет минути ще те чакам в колата с фотоапарата. Съветвам те да се отбиеш и в тоалетната, преди да тръгнеш, защото в Синьото кану няма такива заведения. Хайде, Старлинг, по-живо.

вернуться

10

Западна Вирджиния е отделен щат, а не западната част на щата Вирджиния, както често се смята извън пределите на САЩ. — Б. пр.