Нямаше да е така трудно да ги гледа, мислеше Старлинг, ако в кабината не беше толкова горещо, ако проклетият самолет не се накланяше тъй гадно — защото едната му перка загребваше въздуха по-добре от другата — и ако слънцето не напичаше издрасканите прозорци и не предизвикваше у нея пулсации като при главобол.
Може да бъде заловен. Старлинг се вкопчи в тази мисъл, докато седеше в непрекъснато смаляващата се самолетна кабина със скут, изпълнен с ужасяваща информация. Тя можеше да помогне за залавянето му. И тогава ще приберат тази лепкава папка с гладки корици в чекмеджето и ще врътнат ключа.
Втренчи се в тила на Крофорд. Подходяща компания за младо момиче, решило да сложи край на престъпленията на Бъфало Бил. Крофорд беше организирал залавянето на трима масови убийци. Макар и не без жертви. Уил Греъм, най-способната хрътка, ловувала с Крофорд, легенда в Академията, сега бе жалък пияница във Флорида и казваха, че лицето му представлява страшна гледка.
Може би Крофорд усети, че го е зяпнала в тила. Измъкна се от мястото си. Пилотът докосна някакво устройство, докато Крофорд сядаше до нея и закопчаваше предпазния колан. Когато си свали слънчевите очила и вместо тях сложи другите, бифокалните, тя отново имаше насреща си познат човек.
Докато той отместваше поглед от лицето и към доклада и пак към лицето и, нещо премина през взора му, но също тъй бързо изчезна. Някой по-красноречив от него би се издал, че я съжалява.
— Умирам от жега. Не ти ли е горещо? — попита. — Боби, ще пукнем тук от горещина! — провикна се към пилота.
Боби нагласи нещо и в кабината нахлу прохлада. От влагата се образуваха няколко снежинки и кацнаха в косата на Старлинг.
И тогава тя видя Джак Крофорд-ловеца, с очи като ясен зимен ден. Той отвори папката и посочи подробна карта на централните и източните щати. Местата, където бяха открити труповете бяха отбелязани с точки, безразборни като съзвездието Орион.
Крофорд извади писалка от джобчето си и нанесе нова точка — тяхната цел.
— Реката Елк, на десет километра от 79-а магистрала — поясни той. — Този път извадихме късмет. Тялото се е закачило за рибарска мрежа, хвърлена в реката. Изглежда, не е престояло дълго във водата. В момента я превозват до административния център Потър. Искам много бързо да разбера коя е, за да търсим очевидци на отвличането. Отпечатъците веднага ще бъдат вкарани в компютрите на цялата страна. — Крофорд наклони глава, за да я погледне през долната част на бифокалните стъкла. — Джими Прайс ми каза, че умееш да вземаш отпечатъци от трупове, престояли във вода.
— Всъщност никога не съм разполагала с цялостен труп, но съм вземала отпечатъци от ръцете, които господин Прайс получава всеки ден по пощата. Голяма част от тях са на удавници.
Много от онези, които никога не са били подчинени на Джими Прайс, го смятаха за симпатичен сръдльо. Но като повечето сръдльовци той всъщност беше един крайно взискателен темерут. Джими Прайс бе шеф на вашингтонската лаборатория за отпечатъци от пръсти към ФБР и Старлинг беше работила при него, докато учеше съдебна медицина.
— Този Джими… — рече Крофорд с умиление. — Как и викат на тая длъжност?
— Викат и „лабораторен несретник“.
— Така значи…
— И те съветват да си мислиш, че правиш дисекция на жаба.
— Аха…
— След което ти донасят колет, пристигнал с бърза поща, и всички се юрват да те гледат как ще реагираш, някои дори си зарязват недопито кафето. Надяват се, че ще повърнеш на място. Много добре умея да свалям отпечатъци от удавници. Дори…
— Чудесно, тогава погледни тук. Първата му жертва беше открита през юни в щата Мисури, в реката Бракуотър. Фамилното име на момичето е Бимел. Изчезнала от Белвидиър, щата Охайо, на 15 април, два месеца преди да изплува от реката. Почти нищо не успяхме да свършим — само за установяването на самоличността и отидоха още три месеца. Следващата отвлякъл в Чикаго през третата седмица на април. Откриха я в Уобош, щата Индиана, десет дни след изчезването и, затова по-лесно се справихме. Следва двайсет и няколко годишна жена, изоставена в Ролинг Форк близо до 65-а междущатска магистрала, на шейсет километра южно от Луивил, щата Кентъки. Изобщо не можахме да я идентифицираме. Четвъртата се казва Варнър, отвлечена в Евънсвил, Индиана и намерена от полицията в Имбарас в източен Илинойс малко под 70-а междущатска магистрала. Сетне Бил се придвижва на юг и хвърля една жена във водите на Конасога под град Дамаск в Джорджия, недалеч от 75-а магистрала. Момичето се казва Китридж и е от Питсбърг — ето абитуриентската и снимка. Късметът му е невероятен — досега никой не го е зърнал по време на отвличане. Не сме открили никаква обща черта между случаите — само факта, че ги изхвърля в близост до междущатски магистрали.