— При едно проследяване в обратна посока на най-натоварените магистрали няма ли някъде пресечна точка?
— Не.
— Ами ако… предположим, че той захвърля едното тяло и отвлича следващото по време на едно и също пътуване? — попита Кларис. — Да кажем, че първо се отървава от трупа, което е естествено, в случай че загази при отвличането… Тогава, ако го спипат, докато отвлича момиче, в съда може да твърди, че е просто нападение, и ако в колата му няма труп, като нищо ще се отърве. Какво показват векторите, прокарани в обратна посока от местата на отвличане към предишните места на захвърляне? Сигурно сте опитали.
— Идеята е добра, но явно е хрумнала и на него. Ако действително върши и двете по време на едно и също пътуване, значи кара на зиг-заг. Правихме компютърни модели първо в западна, сетне в източна посока, накрая на всички възможни комбинации с датите на отвличанията и захвърлянето на труповете. Вторите дати са само предполагаеми. Заложихме всичко в компютъра и от него взе направо да пуши. Накрая изкара, че Бил живее някъде в източните щати. Не се ръководел от лунните фази. Не открихме никакво съвпадение с датите на разни конгреси на лекари, инженери и какви ли не други, състояли се в съответните градове. Изобщо една кръгла нула. Не, Старлинг, той като че ли предусеща всеки наш ход.
— Според вас е прекалено предпазлив и няма да отиде на самоубийствен риск. Крофорд кимна.
— Категорично да. Намерил е начин да си доставя върховно удоволствие и иска да го върши възможно най-дълго време. Така че никак не разчитам на самоубийствени ходове от негова страна. Крофорд наля в една чаша вода от термос и я подаде на пилота. Даде и на Старлинг, а в своята сложи и хапче алка-селцер.
Самолетът започна да се снишава и на Кларис и се догади.
— Още нещо, Старлинг. От теб ще очаквам не само първокачествена лабораторна работа, но и нещо повече. Не си словоохотлива и това е добре, аз съм същият. Но никога не изчаквай, преди да ми докладваш за нещо ново. Глупави въпроси не съществуват. Щом забележиш неща, които убягват от моя поглед, искам веднага да знам какви са. Може пък да имаш естествена склонност към това. Току-виж, си ни донесла късмет.
Докато го слушаше със стомах, готов да повърне, и лице, изразяващо полагаемото се съсредоточено внимание, Старлинг се питаше от колко ли време Крофорд е знаел, че ще я използува за това дело, колко ли му се е искало тя да подскочи от радост поради предоставената и възможност. Той беше роден водач и като всички водачи не подбираше средства, за да използува околните.
— Ако мислиш за него, ако постоянно мислиш за него, ако посетиш места, където и той е бил, ще започнеш да го усещаш по някакъв начин — продължи Крофорд. — Дори няма да го мразиш през цялото време, колкото и невероятно да ти звучи. И изведнъж — ако ти провърви, разбира се, от бъркотията на всички факти, които са ти известни, нещо ще изскочи и ще ти убоде съзнанието, ще се опита да привлече вниманието ти. Когато това се случи, Старлинг, искам веднага да дойдеш и да ми кажеш. И още нещо трябва да знаеш. Престъплението само по себе си е достатъчно объркано, за да се дообърка от разследването. Никога не позволявай на стадо полицаи да те смутят. Гледай със собствените си очи и мисли с мозъка си. Вслушвай се във вътрешния си глас. Не смесвай престъплението с нещата около себе си. Не се опитвай да прилагаш към Бъфало Бил познати модели. Бъди отворена система и нека той те направлява. И още нещо. Разследване като това е същински ужас. Замесени са полициите на много щати, а някои от тях са в ръцете на пълни тъпанари. Длъжни сме обаче да се погаждаме с тях, за да не крият от нас, каквото знаят. Сега летим към Потър в Западна Вирджиния. Не знам с какви хора ще си имаме работа. Може да са свестни, но може в техните очи да сме просто митнически чиновници.
Пилотът свали едната слушалка от ухото си и каза през рамо.
— Слизаме вече, Джак. Там отзад ли ще останеш?
— Да. Край на лекцията, Старлинг.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Домът на покойника беше най-голямата бяла сграда на улица „Потър“ в град Потър, щата Западна Вирджиния. Служеше едновременно и за морга. Съдебният лекар доктор Ейкин бе и семейният лекар на градчето. Ако той преценеше, че в смъртта има нещо нередно, тялото се препращаше в районния медицински център в град Кракстън в съседния окръг, където разполагаха със специалист-патолог.
Кларис Старлинг, която се возеше от летището за Потър на задната седалка на шерифската служебна кола, трябваше да долепя ухо до преградата, деляща шофьора от арестантите, за да чува какво обяснява шерифът на Джак Крофорд.