В Дома на покойника тъкмо подготвяха погребална служба. Опечалените, издокарани в най-хубавите си дрехи, вървяха по алеята между подкастрените чемшири и се трупаха на входа в очакване да ги пуснат вътре. Прясно боядисаната сграда и стълбите се бяха килнали на една страна, макар посоките да бяха различни.
В служебния паркинг, отзад при катафалките, двама млади помощник-шерифи и един по-стар техен колега стояха под един гол бряст в компанията на двама щатски полицаи и си говореха. Все още не беше много студено и от устите им не излизаше пара.
Старлинг хвърли само един поглед на тези мъже, докато колата спираше на отреденото и място, и вече знаеше всичко за тях. Знаеше, че в домовете им има едновремешни гардероби вместо повсеместните вградени дрешници, и можеше добре да си представи какво е наредено в тях. Знаеше, че всички имат роднини, които прибират дрехите си в калъфи с ципове и ги закачат по стените на своите домове-каравани. Знаеше, че по-възрастният помощник-шериф като дете е имал в двора си помпа за вода и е газел по изровения път в пролетната кал, за да хване училищния автобус, с обувки, провесени през врата му за връзките така, както баща му е правел преди него. Знаеше, че са носели обяда, си в училище в книжни кесии с мазни петна поради нееднократна употреба, а след обяда са сгъвали кесиите и са ги прибирали в задните джобове на джинсите си.
Кларис се запита колко ли знае Крофорд за тях.
От вътрешната страна на задните врати в шерифската патрулна кола нямаше дръжки. Старлинг го установи едва когато шофьорът и Крофорд слязоха и се запътиха към вратата на погребалния дом. Трябваше да блъска по прозореца, докато единият от помощник-шерифите под дървото не я забеляза. Шофьорът дотича обратно с пламнало лице да и отвори.
Помощник-шерифите я огледаха отстрани, като минаваше покрай тях. Единият я поздрави. Тя се усмихна сдържано и кимна както знаеше, че е редно, и отиде при Крофорд на задната веранда.
Когато Кларис се отдалечи на подобаващо разстояние, единият от по-младите помощник-шерифи, младоженец, се почеса по брадичката и каза:
— Тая си въобразява, че е голяма красавица.
— Е, аз лично съм съгласен с нея — отвърна другият от младите. — Не бих и отказал, ако ми се примоли.
— Аз пък предпочитам една голяма студена диня — промърмори повече на себе си възрастният им колега.
Крофорд вече разговаряше с главния помощник на шерифа — дребен, нервен мъж с очила в телени рамки, обут в препоръчваните от всички каталози удобни за нахлузване обувки с ластик отстрани.
Бяха влезли в едва осветения заден коридор на дома, където бръмчеше автомат за газирани напитки, а край стените бяха наредени какви ли не странни предмети: дъскорезна машина, велосипедче на три колела, руло изкуствена трева, раиран навес, намотан около прътовете си. Гравюрата на стената изобразяваше света Цецилия, седнала зад клавиатурата на органа си. Косата и беше сплетена и навита около главата, а от небето върху клавишите се, сипеха рози.
— Благодарен съм на вашия шериф, задето тъй бързо ни уведоми — каза Крофорд.
Главният помощник на шерифа обаче отказа да приеме незаслужени благодарности.
— Обадил ви се е някой от канцеларията на областния прокурор. Със сигурност не е шерифът — той в момента е с жена си на групова екскурзия в Хаваите. Говорих с него по телефона тази сутрин в осем часа, когато там, на Хаваите, е три през нощта. Та той ми каза, че най-важното е да разберем дали е някое тукашно момиче. Може да се окаже, че са ни стоварили чуждо главоболие. Вадили сме трупове, доплували чак от Феникс, щата Алабама.
— Именно в това отношение можем да ви помогнем, шерифе. Ако…
— Говорих и с шефа на щатската полиция в Чарлстън. Той изпраща няколко души от Секцията за криминални проучвания. Ще ни окажат необходимата помощ. — Коридорът се изпълни с помощник-шерифи и щатски полицаи. Главният помощник-шериф не можеше да се оплаче от липса на слушатели. — Така че ще се свържем с вас при първа възможност и ще ви помогнем с каквото можем, но засега…
— Шерифе, този вид сексуални престъпления крие аспекти, които бих предпочел да разкрия само в мъжка компания, нали разбирате? — каза Крофорд, като кимна едва забележимо към Кларис.
И отведе дребното човече в една наблъскана с мебели канцелария в дъното на коридора. Старлинг остана сама да прикрива обидата си в обкръжението на шумните шерифи. Стиснала зъби, тя се втренчи в света Цецилия и отвърна на неземната усмивка на светицата, като същевременно се опитваше да подслуша какво става зад вратата. Чуваха се възбудени гласове, сетне откъслечни телефонни разговори. Не минаха и четири минути, и двамата отново бяха в коридора. Устните на главния помощник-шериф бяха свити.