От раменете липсваха две триъгълни парчета кожа. Старлинг направи снимки на местата.
— Измери ги — обади се Крофорд. — Беше порязал момичето от Ейкрън, докато и свалял дрехите — само едно одраскване, но то съвпадна със срязаното място на гърба на блузата и, след като я откриха край пътя. А това тук е нещо ново. За пръв път го виждам.
— Прилича на изгаряне отзад на прасеца — каза Старлинг.
— Често се случва при старите хора — обади се Ламар.
— Какво? — учуди се Крофорд.
— КАЗАХ, ЧЕ ЧЕСТО СЕ ЯВЯВА ПРИ СТАРИТЕ ХОРА — изкрещя Ламар.
— Добре чух, но искам да ми обясниш какво значи. Какви стари хора?
— Старците често предават Богу дух, както си налагат загряващ компрес. Като умрат, там се получава изгаряне дори ако компресът не е горещ. Когато си мъртъв, компресът те изгаря. Понеже няма кръвообращение.
— Ще помолим патолога в Кракстън да го изследва дали се е получило посмъртно или приживе — обърна се Крофорд към Старлинг.
— Най-вероятно да е от ауспух на кола — обади се отново Ламар.
— Какво?
— АУСПУХ НА… — започна да крещи пак Ламар, но се усети. — Ауспух на кола. Когато застреляха Били Петри, натъпкали го в багажника на колата и жена му три дни се разкарвала с нея напред-назад да го търси. Та като го докараха тук, от нагорещяването на ауспуха имаше ей такива изгаряния, само че на бедрото. Никога не прибирам продуктите в багажника, когато пазарувам — заключи той.
— Сладоледът винаги се топи.
— Харесва ми как разсъждаваш, Ламар — рече Крофорд. — Жалко, че не работиш за мен. Познаваш ли момчетата, които са я извадили от реката?
— Джабо Франклин и брат му Бъба.
— С какво се занимават?
— Устройват побоища в „Глигана“ — нашата кръчма — и се закачат с хора, дето нищо не им правят. Влиза си, човек в „Глигана“ само да пийне чашка, след като цял ден е гледал лицата на опечалените, а те „Седни, Ламар, и изсвири «Мойта филипинка»“. Да ви питам аз как се свири „Мойта филипинка“ сто пъти поред на онова разбрицано пиано в бара. Ето с какво се занимава Джабо. „Ами измисли, вика, думите, като не ги знаеш, само че този път си направи труда да ги римуваш.“ Той е ветеран от войната и всеки месец си получава от военните чек с пенсията. От петнайсет години все чакам да го видя тук на тази маса.
— Ще трябва да направим серотонинови тестове на убодените от кукичките места — каза Крофорд. — Ще напиша бележка на патолога.
— Тия кукички са прекалено близо една до друга — забеляза Ламар.
— Какво каза?
— Франклинови са пуснали мрежа-комбайн с куки, разположени прекалено близо една до друга. Това е нарушение. Сега разбирам защо са съобщили за трупа чак тази сутрин.
— Шерифът каза, че са ловци на диви патици.
— Човек, ако ги слуша какво разправят…
— А според теб, Ламар, как е станала цялата работа?
— Пуснали са комбайна и са го издърпали да видят какво се е хванало.
— Защо така смяташ?
— Защото тази дама тук хич още не е била готова да изплува.
— Така е.
— Значи, ако не са теглели комбайна, нямаше да я издърпат. Сигурно са се изплашили и са избягали, но накрая са решили все пак да се обадят. Ще уведомите ли лесничея?
— Ще трябва.
— Често носят в колата си зад седалката скрит телефон, от едновремешните, с манивела. За това също се полага глоба.
Крофорд повдигна учудено вежди.
— Ловят риба с него — поясни Старлинг. — Жиците на телефона се пускат във водата, завърташ манивелата и токът зашеметява рибата. Тя изплува на повърхността и само я събираш.
— Точно тъй — съгласи се Ламар. — Тукашна ли сте?
— И другаде го правят — отвърна Старлинг. Докато затваряха ципа, тя започна да прибира пробите в куфарчето.
Друго си беше, като не виждаше трупа. Чак сега си даде сметка с какво се е занимавала. Свали ръкавиците и пусна водата да тече. С гръб към стаята започна да я източва, пусна струята върху ръцете си. Водата от тръбите беше хладка. Ламар, който я наблюдаваше, изчезна някъде в коридора. Върна се с консервена кутия леденостудена кока-кола от автомата.
— Заповядайте.
— Не, благодаря, не ми се пие — отказа Старлинг.
— Само я поставете ето тук, под шията си, или отзад на темето. От студеното веднага ще се почувствувате по-добре. Аз така правя.