— А ако е?
— Значи Бил разполага със закрит камион, камионетка, микробус или комби — нещо дълго.
— Защо?
— Защото изгореното място е отзад на прасеца. Намираха се на ъгъла на Десета улица и Пенсилвания Авеню, пред новата централна сграда, на ФБР, която никой не наричаше с името, което и бе дадено — „Дж. Едгар Хувър“14.
— Джеф, можеш да ме оставиш тук — каза Крофорд.
— Ето тук, не слизай долу в гаража. Остани в колата, само натисни копчето за отваряне на багажника. Ела да ми покажеш, Старлинг.
Тя излезе заедно с него и докато той вадеше факса и дипломатическото си куфарче от багажника, започна да обяснява:
— Трупът е бил поставен в легнало положение по гръб в просторно превозно средство. Само по този начин задната част на прасеца може да се озове на пода над ауспуха. В багажник на обикновена кола, като тази тук, трупът ще е сгънат на една страна и…
— Да, така трябва да е било.
Кларис разбра, че я е накарал да слезе от колата, за да разговаря с нея насаме.
— Когато казах на онзи заместник-шериф да не говори в присъствието на жена, ти стана неприятно, нали?
— Естествено.
— Направих го за камуфлаж. Исках да разговарям с него на четири очи.
— Разбрах.
— Добре тогава.
Крофорд хлопна багажника и се извърна. Старлинг обаче не искаше да остави въпроса неизяснен.
— Това не е без значение, господин Крофорд.
Той пак се обърна към нея, натоварен с факса и куфарчето, и този път я изслуша по-внимателно.
— Тези полицаи знаят кой сте. Те следят всеки ваш жест и ви подражават.
Тя млъкна, разпери ръце и сви рамене. Беше го казала и беше истина. Крофорд я изгледа с хладния си поглед.
— Разбрах, Старлинг. Ще имам предвид. А сега на работа — какавидата те чака.
— Да, сър.
Тя го проследи с очи, докато той се отдалечаваше — мъж на средна възраст, натоварен с багаж, измачкан от полета, с окаляни от реката маншети на панталоните, прибиращ се у дома, при онова, което го очакваше там.
Кларис би могла да убие човек заради него в този момент.
Това бе един от големите таланти на Крофорд.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Смитсоновият музей-институт по естествознание беше затворен вече от няколко часа, но Крофорд се бе обадил предварително и на входа откъм Конститюшън Авеню чакаше униформен пазач.
Повечето светлини в затворения музей бяха угасени, въздухът висеше неподвижен. Единствено колосалната фигура на индиански вожд се извисяваше достатъчно, за да бъде лицето му осветено от слабата лампа на тавана.
Водачът на Кларис беше едър чернокож, облечен в елегантната униформа на Смитсоновите пазачи. Когато той се обърна към осветения асансьор, тя долови прилика с чертите на вожда.
Затвореният за публиката просторен етаж над гигантския препариран слон подслонява отделите по антропология и ентомология. Антрополозите му казват „четвъртия етаж“, ентомолозите се задоволяват с третия, а според селскостопанския отдел съществуват неоспорими доказателства, че това е всъщност шестият етаж. Всяка от тези фракции има своите поддръжници из огромната стара сграда с нейните многобройни пристройки.
Старлинг следваше пазача из мрачния лабиринт от коридори с дървени шкафове до тавана от двете страни, чиито чекмеджета бяха изпълнени с антропологични образци. Само малките етикетчета разкриваха съдържанието им.
— В тези кутии има хиляди хора — обади се пазачът. — Четирийсет хиляди образци.
Той осветяваше с фенерче номерата на стаите и надписите по вратите. Разделът „Човек“ беше след „Листни въшки“, но скоро го напуснаха и се прехвърлиха в по-древния и по-подреден свят на насекомите. Тук стените на коридорите бяха целите в големи метални кутии, боядисани в светлозелено.
— Трийсет милиона насекоми — продължи да обяснява пазачът. — Без да броим паяците. Не ги бъркайте с насекомите — посъветва я. — Капацитетите човек убиват за такава грешка. Ето там, осветеният кабинет. Не се опитвайте да излезете сама от сградата. Ако не си предложат услугите да ви изпратят до долу, обадете ми се по вътрешния телефон в офиса на пазачите. Ще дойда да ви взема.
И я остави сама, след като и даде картичка с телефонния номер.
Кларис се намираше в сърцето на Ентомологичния отдел — кръгла галерия високо над гигантския препариран слон. Вратата на посочения кабинет беше отворена и вътре светеше.
— Цайтнот, Пилч! — изквича превъзбуден мъжки глас. — Хайде, в цайтнот си!
Старлинг се спря на прага. Двама мъже играеха шах на лабораторна маса. Бяха около трийсетгодишни — единият тъмнокос и слаб, другият шишкав, с къдрава рижа коса. Бяха погълнати от играта и ако я бяха забелязали, с нищо не се издадоха. Ако бяха забелязали и огромния бръмбар-рогач, който пъплеше по дъската и мъчително си проправяше път през шахматните фигури, също с нищо не го показваха. Но бръмбарът взе, че излезе извън ръба на дъската.
14
Джон Едгар Хувър (1895–1972) — първият директор на Федералното бюро за разследване (ФБР) от 1924 година, когато Бюрото, наричащо се дотогава Бюро за разследване, е имало много лоша слава, главно поради ширеща се сред служителите му корупция. Хувър успява да се отърве от онези служители, които са били „спуснати“ по политически причини, и въвежда изключително взискателни методи за набиране на агенти. Хувър остава директор на ФБР до смъртта си през 1972 година. — Б. пр.