Отрядът за спасяване на заложници премина в бойна готовност предпоследна степен.
Всички се надяваха, че изчезването на Катрин Бейкър Мартин е професионално отвличане с цел откуп — тази възможност предлагаше най-големи шансове за нейното оцеляване.
Никой не спомена на глас най-лошата вероятност.
Малко преди разсъмване полицейски патрул в Мемфис, отзовал се на обаждане, че на Уинчестър Авеню се навърта съмнително лице, спря възрастен човек, събиращ край шосето консервени кутии и други боклуци. В количката му полицаят откри дамска блуза, закопчана отпред и разпрана на гърба като погребална одежда. Обозначението със специален химикал, поставено от пералната служба, бе на Катрин Бейкър Мартин.
В шест и трийсет сутринта Джак Крофорд беше в колата си на път от своя дом в Арлингтън, когато телефонът звънна за втори път през последните две минути.
— Девет две две четири нула.
— Чакайте обаждане от „алфа четири“. Крофорд забеляза отбивка встрани от пътя и спря, за да разговаря спокойно. „Алфа четири“ беше директорът на ФБР.
— Джак, научи ли за Катрин Мартин?
— Току-що ми се обади дежурният.
— Значи знаеш за блузата. Кажи какво мислиш.
— Бъзардс Поинт е в пълна готовност и ми се иска да не я отслабват. Да продължи и подслушването на телефоните. Въпреки разпраната блуза не знаем със сигурност, че е Бил. Ако е някой имитатор, може да се обади за откуп. Кой е натоварен с подслушването и следенето в Тенеси — ние или те?
— Те. Щатската полиция. Достатъчно са добри. Фил Адлър ми се обади от Белия дом да ме уведоми за „интереса, проявяван от Президента“. Може да отбележим тлъста точка в наша полза, Джак.
— И аз си го помислих. Къде е сенатор Мартин?
— На път за Мемфис. Преди минута ми се обади у дома. Можеш да си представиш.
— Мога.
Джак Крофорд имаше лични впечатления от сенатор Мартин от някои обсъждания на бюджета на ФБР в сенатската комисия.
— Използува цялото си влияние.
— Не мога да я виня за това.
— Нито пък аз — съгласи се Директорът. — Казах и че правим всичко възможно. Тя…такова… знае за домашните ти затруднения и предложи един от служебните самолети „Лиър“. Приеми го — ще можеш да се прибираш вечер у дома.
— Добре. Рут Мартин е костелив орех, Томи. Ако се опита да ръководи действията ни, ще стигнем до остри сблъсъци.
— Знам. При нужда се позовавай на мен. С колко време разполагаме в най-добрия случай — шест или седем дни?
— Не знам. Ако се паникьоса, като разбере коя е… може просто да я убие и да изхвърли трупа.
— Къде си в момента?
— На три километра от Куонтико.
— Летището на Куонтико в състояние ли е да приеме „Лиър“?
— Да.
— Значи след двайсет минути.
— Добре, сър.
Крофорд набра един телефонен номер и се включи отново в движението.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
С глава, размътена от неспокойната нощ, Кларис Старлинг стоеше по хавлия и чехли, преметнала кърпа през рамо и чакаше да се освободи банята, която двете с Ардилия деляха с момичетата от съседната стая. Новините от Мемфис я смразиха.
— О, Господи! — прошепна тя. — Боже мой! — После се развика: — ПРЕДАЙТЕ СЕ! БАНЯТА ПРЕМИНАВА В МОЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ!!! ИЗЛЕЗТЕ ЕДНА ПО ЕДНА С ВДИГНАТИ ГАЩИ! — Вмъкна се под душа, вече зает от стреснатата и съседка. — Я се отмести, Грейси! И ако обичаш, да ми подадеш сапуна.
С ухо, долепено до телефонната слушалка, си стегна багажа и приготви куфарчето с професионалните принадлежности. Предупреди телефонистката, че ще си бъде в стаята, и не слезе на закуска, да не би да изтърве обаждането. Когато до първата лекция останаха само десет минути, без никой да я потърси, тя забърза с багажа в ръка към отдела на Крофорд.
— Господин Крофорд замина за Мемфис преди четирийсет и пет минути — мило я уведоми секретарката. — С него са Бъроус и Стафорд от лабораторията.
— Снощи му оставих един доклад. Той не предаде ли нещо за мен? Аз съм Кларис Старлинг.
— Знам коя сте. Три пъти съм записала телефона ви в моя бележник и седем пъти го оставях на неговото бюро, ако съм броила правилно. Не, Кларис, нищо не е предал за вас. — Тя хвърли едно око на багажа в ръцете на Старлинг. — Да му кажа ли нещо, когато се обади?
— Оставил ли е телефонен номер в Мемфис?
— Не, но ще ни се обади. Днес не сте ли на училище, Кларис? Нали все още учите?
— Да.
Нахлу със закъснение в час и седна на гладен стомах да изслуша двучасова лекция на тема „Изключения, при които може да се арестува и обискира заподозрян без предварително разрешение от прокурор“, преди да успее да се добере до автомата в коридора и да си купи една кока-кола.