По обяд провери дали не са я търсили. Нищо. Както и друг път в мигове на напрежение си помисли, че разочарованието е с вкуса на онова лекарство пенкилер, което и даваха като дете.
Има дни, когато се събуждаш нов човек. Такъв бе този ден за Старлинг и тя вярваше в това. Видяното предишния ден в погребалния дом в Потър бе разместило пластовете на цялото и съществование.
Старлинг беше изучавала психология и криминология в добър университет. През живота си нееднократно бе наблюдавала как светът безотговорно и грозно руши създаденото от самия него. Но едва сега проумя какво чудовище е способен да сътвори човешкият род — чудовище, скрито зад маската на човешко същество, чудовище, чието съзнание извлича удоволствие от онова, което лежеше върху порцелановата маса в Потър, щата Западна Вирджиния, в стаята с розите-зелки. Първото проникване на Старлинг в дебрите на това съзнание бе по-неприятно от всичко, което можеше да се види върху масата за аутопсии. Тази мисъл щеше да пари кожата и до края на земните и дни и тя съзнаваше, че ще трябва да си изработи някаква защита, иначе беше загубена.
Училищното ежедневие не я разтуши. През целия ден живя с усещането, че там, зад хоризонта, стават събития. Сякаш дочуваше техния шепот, като шум от далечен стадион.
След занятия отиде да бяга — много повече от друг път, сетне плува. Плува, докато в мислите и се явиха трупове, извадени от вода, та и се отщя да стои повече в басейна.
Новините в седем гледа в стаята за отдих в компанията на Ардилия Мап и още десетина състудентки. Отвличането на дъщерята на сенатор Мартин не беше новина номер едно, но бе изместено единствено от преговорите по разоръжаване в Женева.
Имаше филмов репортаж от Мемфис, който започна с надписа пред жилищния блок — Стоунхиндж Вилас, сниман през полицейска кола, съдейки по просветването на въртяща се синя лампа. Репортерите даваха предимство на сензационната новина и тъй като нямаше какво всъщност да отразяват, взаимно се интервюираха на паркинга пред жилището на Катрин Бейкър Мартин. Представители на властта в Мемфис, не свикнали на горите от микрофони, криеха лица и се гушеха в яките си. Сред блъсканицата и крясъците, ослепени от светкавиците на безброй фотоапарати, те изреждаха монотонно какво не им е известно по случая. Фоторепортери приклякваха, сновяха напред-назад и се блъскаха заднишком в портативни телевизионни камери всеки път, когато в сградата влизаха или излизаха следователи.
Кратък възторжен възглас се разнесе в стаята за отдих, когато за миг на прозореца на апартамента се мярна лицето на Крофорд. Старлинг се усмихна накриво.
Дали и Бъфало Бил гледа, питаше се тя. Питаше се и какво мисли той за Крофорд и дали изобщо му е известно кой е Крофорд.
И други бяха на мнение, че Бъфало Бил гледа новините.
Появи се сенатор Мартин на живо с Питър Дженингс. Беше сама насред стаята на дъщеря си, чиито стени бяха окичени с триъгълно знаменце на Югозападния университет и плакати на Уайл И. Койоти и движението за равни права.
Беше висока жена с волево, макар и обикновено лице.
— Обръщам се към онзи, който държи в плен дъщеря ми — каза тя, приближи се до камерата, с което предизвика непредвидено разфокусиране, и заговори така, както никога не би разговаряла с обикновен терорист: — Във ваша власт е да я пуснете, без да и навредите. Името и е Катрин. Тя е много мило и разбрано момиче. Моля ви, пуснете дъщеря ми, не и причинявайте зло. Вие държите положението в ръце. Имате власт. Диктувате условията. Уверена съм, че познавате чувства като любов и състрадание. Можете да я предпазите, от всичко, което е в състояние да и навреди. Сега ви се предоставя голямата възможност да покажете пред цял, свят, че сте способен на голяма доброта, че сте достатъчно великодушен, за да се отнесете към другите по-добре, отколкото светът се е отнесъл към вас. Името и е Катрин.
Очите на сенатор Мартин се откъснаха от камерата, а репортажът се смени от любителски видеофилм, сниман с любителска камера — прохождащо дете, което си помага, като се държи за гривата на голямо коли.
Гласът на сенатор Мартин продължи:
— Филмът, който гледате, показва Катрин като малка. Освободете Катрин. Пуснете я да си върви, без да и навредите, и ще имате моята признателност и помощ.
Последва серия от фотографии: Катрин Мартин на осем години, уловила кормилото на яхта. Яхтата е качена на трупчета, а баща и я боядисва. Две по-нови снимки на младата жена — в цял ръст и портрет. Отново сенатор Мартин в близък кадър.