— Обещавам ви пред цялата страна, че ще получите безусловната ми помощ всеки път, когато ви потрябва. А аз имам много възможности да ви помогна. Аз съм сенатор на Съединените щати. Член съм на Комитета на въоръжените сили. Участвувам активно в инициативата за стратегическа отбрана, наричана от всички „Звездни войни“. Ако имате врагове, аз ще се боря с тях. Ако някой се опита да ви пречи, аз съм в състояние да го спра. Можете да ми се обаждате по всяко време на денонощието. Катрин е името на дъщеря ми. — Моля ви, покажете на всички колко сте силен — заключи сенатор Мартин, — като освободите дъщеря ми.
— Леле, това беше хитър номер — изкоментира Старлинг, трепереща като териер. — Господи, колко хитро!
— Кое, „Звездните войни“ ли? — попита Ардилия. — С други думи, ако извънземни се опитват да контролират мислите на Бъфало Бил от друга планета, сенатор Мартин може да го защити.
Старлинг кимна.
— Голяма част от параноидните шизофреници страдат от конкретни халюцинации — предимно контрол от страна на извънземни. Ако и Бил е на подобна вълна, такъв подход може да го извади от скривалището му. Добро попадение. Най-малкото ще откупи по този начин няколко дни живот за Катрин. Ще имат време да поработят по случая. А може да се окаже и празна работа. Според Крофорд той започва да действува на все по-чести интервали. Но от опит глава не боли.
— Всичко бих опитала, ако моето дете беше в ръцете му. А защо все повтаряше името и — Катрин, та Катрин?
— За да накара Бъфало Бил да погледне на Катрин като на конкретно човешко същество. Това ще му попречи да я деперсонализира — тоест да я види като предмет, преди да я разкъса. Серийните убийци често споменават този момент в интервюта от затвора, поне някои. Твърдят, че за тях убийството е като разкъсването на безжизнена кукла.
— Съзираш ли ръката на Крофорд зад изявлението на сенатор Мартин?
— Не е изключено, но може да е и доктор Блум. А, ето го и него!
На екрана се появи интервю с доктор Алан Блум от Чикагския университет, записано преди няколко седмици, на тема серийните убийства.
Доктор Блум отказа да сравнява Бъфало Бил с известните Франсис Долархайд и Гарет Хобс или с когото и да било от другите убийци. Той отказа дори да използува името Бъфало Бил. Всъщност почти нищо не каза, но като всепризнат авторитет по въпроса, може би дори единственият, телевизионната мрежа държеше да го покаже на екрана.
Последните му думи използваха като финален акорд на предаването:
— Нищо от онова, с което можем да го заплашим, не е по-страшно от неговия живот, от неговото ежедневие. Единственото, което можем да направим, е да го помолим да се обърне към нас. В състояние сме да му обещаем снизходително отношение и помощ, при това искрено и категорично.
— Абе кой не се нуждае от помощ — рече Ардилия. — Аз самата не бих се отказала. Мазни, нищо незначещи думи и куп фъшкии. Много си падам по това. Всъщност нищо особено не им каза, но пък от друга страна, едва ли е трогнал и самия Бил.
— Опитвам се да не мисля за онова момиче в Западна Вирджиния — каза Старлинг, — но мине не мине половин час, и пак ми изплува в главата и направо гърлото ми се схваща. С флуоресцентен лак на ноктите… Дай да не почвам пак.
Когато се прибираше след вечеря в стаята, Старлинг намери в кутията си съобщение: „Ако обичате да се обадите на Албърт Роудън“. Следваше телефонен номер.
— Потвърждение на моята теория — заяви Ардилия, когато се тръшнаха върху леглата си с по една книга в ръка.
— Тоест?
— Запознала си се с двама мъже, нали? Този, който по-малко ти е допаднал, задължително ще те потърси. Няма грешка.
— Това и аз съм го забелязала.
Телефонът иззвъня.
Ардилия докосна с молива връхчето на носа си.
— Ако е Боби Лорънс, който е убеден, че никоя жена не може да му устои, кажи му, че чета в библиотеката и утре ще го потърся.
Беше обаче Крофорд. Обаждаше се от самолета и гласът му стържеше.
— Старлинг, опаковай си багаж за два дни и ме чакай след един час.
Тя помисли, че е затворил, защото телефонът само бръмчеше след тези думи, но изведнъж гласът му отново прозвуча рязко:
— Само дрехи, инвентарът няма да ти трябва.
— Къде да ви чакам?
— В Смитсоновия.
И преди още да затвори, започна да разговаря с някой друг в самолета.
— Джак Крофорд — съобщи Старлинг, като стовари куфара върху леглото.
Ардилия подаде нос над „Федералния кодекс за криминални процедури“. Докато наблюдаваше как Старлинг си стяга багажа, единият и клепач се отпусна тежко върху огромното черно око.
— Не бих искала да натоварвам мисълта ти… — започна тя.