— Името ми е Кларис Старлинг. Мога ли да разговарям с вас? Вежливостта присъстваше недвусмислено в равния тон, с който изрече тези думи.
Доктор Лектър се позамисли, притиснал пръсти до свитите си устни. После, когато прецени, че на него му се иска, се надигна, тръгна непринудено напред към стената на клетката и спря досами найлоновата мрежа, без да я поглежда, сякаш той сам избираше разстоянието.
Кларис видя, че е дребен и спретнат. В ръцете му разпозна жилавост и сила, каквито притежаваше и тя самата.
— Добро утро — произнесе психиатърът, сякаш бе отворил външната врата на жилище. В тембъра му на образован човек прозвуча леко метално стържене, вероятно поради рядка употреба.
Очите му бяха кестенови и отразяваха светлината на червени точици. Понякога тези светлинни точки бяха като искри в центъра на неговото същество. Погледът му обгърна Старлинг без остатък.
Тя се приближи към решетките на добре премерено разстояние. Косъмчетата по ръцете и настръхнаха.
— Докторе, срещаме известни затруднения при изработването на психологически портрети. Дошла съм да ви моля за помощ.
— Трябва да сте от отдела за психологически изследвания в Куонтико. Предполагам, че сте от екипа на Джак Крофорд.
— Да.
— Мога ли да видя документите ви за самоличност?
Кларис не очакваше това.
— Аз ги показах вече… в канцеларията.
— Искате да кажете, че сте ги показали на доктора на медицинските науки Фредерик Чилтън.
— Да.
— А той показа ли ви своите?
— Не.
— Професионалните му документи не представляват никакъв интерес, вярвайте ми. Имахте ли щастието да се запознаете с Алън? Прелестно същество, какво ще кажете? С кого от двамата бихте предпочели да общувате?
— Общо взето, с Алън.
— Може да сте журналистка, която Чилтън е пуснал при мен срещу заплащане. Затова смятам, че имам право да искам да се легитимирате.
— Добре.
Тя протегна към решетките картата си за самоличност във вакуумна обвивка.
— Не виждам от такова разстояние. Ако обичате да ми я подадете през процепа.
— Не мога.
— Защото е твърда.
— Да.
— Повикайте Барни.
Санитарят дойде и се позамисли.
— Добре, доктор Лектър, ще позволя да ви я предадат, но ако не я върнете веднага щом кажа, ако се наложи да безпокоим всички и да ви връзваме, за да я вземем обратно… много ще се ядосам. А ядосам ли се, ще се наложи да стоите овързан, докато ми мине и отново се настроя добре към вас. Ще ви храним през тръбичка, ще ви сменяме гащите два пъти дневно и прочие — знаете как стават тези работи. И пощата няма да ви я предавам цяла седмица. Ясно ли е?
— Разбира се, Барни.
Картата се плъзна в подноса и доктор Лектър я поднесе към светлината.
— Стажантка? Тук пише „стажант на ФБР“. Джак Крофорд ми е изпратил стажантка?
Той почука с картата по ситните си бели зъби и вдъхна мириса и.
— Доктор Лектър — подкани го Барни.
— Да, разбира се.
Той върна картата в подноса и Барни я издърпа.
— Да, все още се обучавам в Академията потвърди Кларис, — но тук не става дума за ФБР, а за психология. В разговора ни ще можете да прецените сам доколко съм компетентна.
— Хм — изсумтя доктор Лектър. — Ловко се измъквате. Барни, как смяташ — ще можем ли да предложим стол на госпожица Старлинг?
— Доктор Чилтън не спомена нищо за стол.
— А твоето възпитание не ти ли подсказва нещо?
— Желаете ли стол? — попита я Барни. — Не е проблем, само че той никога… Всъщност никой не е искал досега да се застои дълго при него.
— Да, благодаря — отвърна Старлинг.
Барни изнесе от заключеното килерче срещу килията сгъваем стол, нагласи и го и ги остави сами.
— А сега — рече доктор Лектър, след като седна зад масата си с лице към нея, — какво ви каза Мигс?
— Кой?
— Мигс от килията в началото на коридора. Нещо ви изсъска. Какво беше?
— Каза ми: „Надушвам путката ти.“
— Ясно. Аз лично не съм в състояние да го сторя. Използвате крем за лице „Евиан“, понякога се парфюмирате с „Л’ер дю тан“, но не и днес. Днес със сигурност не сте си слагали парфюм. Как се почувствувахте от думите на Мигс?
— Настроен е враждебно, макар да не знам защо. Неприятно. Когато си настроен зле към хората, и те ти отвръщат със същото. Кръгът се затваря.
— Вие настроена ли сте враждебно към него?
— Изпитвам съжаление, защото е разстроен психически. А иначе ми е безразличен. Как разбрахте за парфюма?
— Лъхна от чантата ви, когато я отворихте, за да извадите картата. Чантата ви е много хубава.
— Благодаря.
— Дошли сте с най-хубавата си чанта, нали?
— Да.