Така си беше. Доста време спестява пари за тази всекидневна чанта класически модел и това беше най-скъпата вещ, която притежаваше.
— Много е по-качествена от обувките ви.
— Един ден ще я настигнат.
— Не се съмнявам.
— Ваши ли са рисунките по стените, доктор Лектър?
— Нали не мислите, че вътрешен архитект е оформял интериора ми?
— Тази над умивалника представлява някакъв европейски град, нали?
— Флоренция. Палацо Векио и Катедралата, погледнати откъм Белведере.
— По памет ли сте рисували? Всички тези подробности?
— Паметта, госпожице Старлинг, е всичко, което имам. Тя ми замества гледката от прозореца.
— А другата е разпятие, нали? Но кръстът в средата е празен.
— Голгота след свалянето на телата. Цветна креда и маркери върху опаковъчна хартия. Ето какво е получил всъщност разбойникът, комуто обещали небесен рай, след като отвели пасхалния агнец.
— Какво по-точно?
— Потрошили му краката, естествено, също като на неговия другар, дето се присмял на Христос. Нима до такава степен не сте запозната с Евангелието според свети Йоан? Погледайте Дучо в такъв случай — той рисува много точно разпятията. Как е Уил Греъм? Как изглежда?
— Не познавам Уил Греъм.
— Знаете кого имам предвид. Протежето на Джак Крофорд преди вас. Как изглежда в лице?
— Никога не съм го виждала.
— Това се нарича „разчупване на леда чрез въвеждане на общи познати“, госпожице. Нали нямате нищо против?
Няколко мига пулсиращо мълчание, след което тя се хвърли с главата напред.
— Аз също мога да дам принос към размразяването. Донесла съм тук…
— Не, не. Неинтелигентен и погрешен ход. Никога не използвайте остроумие, за да продължите чужда мисъл. Знайте, че проумяването на остроумна забележка и отвръщането с подобна подтиква обекта ви към бърза мисловна дейност, която вреди на създалото се настроение. А ние ще продължим върху основата на вече създаденото настроение. Дотук се справихте добре — бяхте любезна и реагирахте добре на моята вежливост, изградихте връзка на доверие, като не скрихте смущаващата истина относно Мигс, а сетне оплесквате всичко със зле преценено във времето гмуркане във вашия въпросник. Така не бива.
— Доктор Лектър, вие сте опитен психиатър. Смятате ли ме за толкова глупава, че да се опитвам да ви играя етюди със създаване на подходящо настроение? Не ме подценявайте толкова. Аз ви моля да отговорите на въпросите и от вас зависи дали ще го сторите. Какво ви струва да хвърлите едно око?
— Госпожице Старлинг, чели ли сте някои от последните научни разработки на отдела за масови убийства?
— Да.
— Аз също. ФБР най-глупаво отказа да ми праща полицейския бюлетин, но аз си го набавям чрез антиквари, както впрочем и други научни публикации. Та те разделят извършителите на серийни убийства на две групи — организирани и дезорганизирани. Как ви се вижда това?
— Това е… елементарно. Те явно…
— Всъщност искате да кажете, че е опростенческо. По същество психологията като наука е направо инфантилна, госпожице, а начинът, по който се практикува в отдела за серийни убийства, може да се приравни към френологията.7 Психологията не получава добър изходен материал. Идете в кой да е колеж и надникнете в катедрата им по психология. Ще видите случайно попаднали хора с психически отклонения. Далеч не най-добрите мозъци в заведението. Организирани и дезорганизирани — това трябва да е хрумнало на някой малоумен.
— Вие как бихте променили тази класификация?
— Не бих я променял.
— Като казахте публикации, та се сетих — четох вашите върху пристрастеността към хирургически операции у някои индивиди, както и за левите и десни лицеви изражения.
— Да, първокласни са.
— Това е и моето мнение, както и на Джак Крофорд. Той ми препоръча да ги прочета. Това е една от причините, поради която толкова му се иска вие да…
— На стоика Крофорд много му се иска? Трябва да е страшно зает, щом прибягва до услугите на студенти.
— Така е, и би искал…
— Зает е с Бъфало Бил…
— Предполагам.
— Не. Не „предполагате“. Знаете много добре, че е зает до гуша с Бъфало Бил. Хрумна ми, че Крофорд ви е пратил всъщност да ме питате нещо по този повод.
— Не.
— Значи не се опитвате по обиколен начин да стигнете до въпроса?
— Не, дойдох, защото ни трябва вашето…
— А вие какво знаете за Бъфало Бил?
— Никой почти нищо не знае.
— Всичко ли може да се научи от вестниците?
— Мисля, че да. Не съм чела никакви поверителни материали по това дело, моята работа е…
— Колко жени е употребил Бъфало Бил?
— Досега полицията е открила пет.
7
Учение за съществуване на зависимост между психичните способности на човека и формата на черепа. — Б. пр.