— И всички с одрани кожи?
— Да, частично.
— Вестниците не обясняват името му. Знаете ли защо го наричат Бъфало Бил?
— Да.
— Защо?
— Ще ви кажа, ако погледнете въпросника.
— Ще го погледна, но нищо повече. Та защо му викат така?
— Всичко е започнало като лоша шега в отдела за убийства на Канзас Сити.
— Е, и?
— Нарекли го така, защото одира кожите на жертвите си.
Старлинг установи, че чувството и на уплаха се е сменило с неудовлетвореност от самата себе си. Предпочиташе уплахата.
— Дайте ми въпросника.
Тя пъхна синята част на формуляра в подноса. Седеше неподвижно, докато доктор Лектър го запрелиства. После той го върна обратно.
— Ех, госпожице Старлинг, допускате ли, че ще ми направите дисекция с този тъп малък инструмент?
— Не. Допусках, че ще ни дадете някакви сведения, за да напреднем с проучването.
— И от какви съображения бих го направил?
— ОТ любопитство.
— Към какво?
— Към самия себе си. Към това, в което сте се превърнали.
— В нищо не съм се превърнал. Аз просто съществувам такъв, какъвто съм. Не можете да ме сведете до поредица от чужди влияния. Отказали сте се от понятията добро и зло и сте ги заменили с науката за човешко поведение. Обули сте всичко в гащите на моралното достойнство — никой за нищо не е виновен сам. Погледнете ме, госпожице Старлинг — олицетворявам ли аз злото? Можете ли да го твърдите? Аз ли съм злото, госпожице Старлинг?
— Смятам, че поведението ви е било разрушително, а за мен това е същото.
— Значи злото е просто разрушително? В такъв случай мусоните са зли. Само дето не е толкова просто. На всичко отгоре съществуват огън, градушка… Това, което наричат природни бедствия.
— Преднамереното…
— За разтуха колекционирам срутвания на църкви. Чухте ли за последното в Сицилия? Чудничко! Фасадата рухнала върху шейсет и пет баби по време на литургия. Това зло ли е? И ако е така, чие дело е? Ако Той горе съществува, сигурно добре се забавлява, госпожице. Тифът и лебедите са рожба на един и същ създател.
— Не мога да ви дам обяснение, докторе, но знам кой може.
Той я накара да замълчи, като вдигна предупредително ръка. Тя не пропусна да забележи, че ръката е добре оформена, само дето средният пръст беше безупречно повторен. Най-рядката форма на полидактилия.
Когато Лектър проговори отново, тонът му бе мек и приятен.
— Много ви се иска да ме сведете до количествено понятие. Толкова ли сте амбициозна? Знаете ли как ми изглеждате — с вашата хубава чанта и евтини обувки? Приличате на селяндурче. Чистичко, излъскано, пъргаво селско моме, нелишено от вкус. Очите ви са като евтини полускъпоценни камъни — блестят само на повърхността, докато се чудите какво да ми отговорите. Но зад тях се крие ум, нали? Умирате от ужас да не заприличате на майка си. Добрата храна е издължила костите ви, но само едно поколение ви дели от мините, госпожице Старлинг. От кои Старлинг сте, ако смея да запитам — от Западна Вирджиния или Оклахома? Трябвало е да избирате между колеж и Женския военен корпус8, нали? А сега ще ви кажа нещо съвсем конкретно за вас. В стаичката си пазите наниз мъниста, които сте купили навремето и всеки път, когато ги погледнете, сърцето ви прескача — толкова жалки ви се виждат сега. Прав ли съм? Умът разваля толкова много от някогашните удоволствия. А щом като любимите мъниста сега изглеждат жалки, какво ли още ще се вкисне с течение на времето? Не се ли замисляте нощем за това?
Последния си въпрос доктор Лектър зададе с най-любезен тон.
Кларис вдигна лице към него.
— Доста неща виждате, доктор Лектър, Няма да отрека нищо от това, което казахте. Но в същото време, без да искате, ми отговаряте на един въпрос: достатъчно ли сте силен вътрешно, за да насочите тази мощна проницателност към самия себе си? Трудно ви е да си го представите. Разбрах това през последните няколко минути. Какво ще кажете? Надникнете в себе си и напишете истината. Какъв по-подходящ или по-сложен обект за изследване можете да намерите? Или се плашите от себе си?
— Не се предавате лесно, госпожице.
— Опитвам се, доколкото ми е възможно.
— Най-неприятно би ви било да сте обикновена. Ах, как ще ви заболи! Е, успокойте се — далеч не сте обикновена. Само се страхувате от това. Какви са вашите мъниста? От седеммилиметровите?
— Да.
— Нека ви предложа нещо. Купете си котешки очички с дупчици и ги нанижете между златните мъниста — по едно или две, както ви хареса. Котешките очи ще подчертаят вашите, а също и цвета на косите. Получавали ли сте картички за деня на Свети Валентин?
— Да.
— Сега са Велики пости, значи Свети Валентин е след около седмица. Хм. Очаквате ли нещо?
8
Създаден по време на войната през 1942 г. Женският военен корпус сега е редовно подразделение на американската армия и предоставя отлична възможност на млади амбициозни жени без средства за университетско образование да осигурят бъдещето си. — Б. пр.