— Да, разбира се. Изпращат те обратно в районния отдел на ФБР, който те е вербувал. Стоиш там, вариш кафе и завеждаш документи, докато се отвори ново място в Академията.
— Мога да ти обещая място, но ако изпуснеш още часове, няма да те отърва от рециклиране.
— Значи или да се връщам в клас и да престана да работя по случая, или…
— Да.
— Какво ще ме посъветвате?
— Твоята работа беше Лектър и ти се справи. Не мога да искам от теб да се решиш на рециклиране — това означава загуба на половин година, ако не и повече.
— А Катрин Мартин?
— Той я държи вече почти четирийсет и осем часа — в полунощ стават толкова. Ако не го заловим, вероятно утре, най-късно вдругиден ще я убие.
— Лектър не е единствената ни следа.
— Досега сме открили шестима души с името Уилям Рубин. Нито един обаче не вдъхва надежди. В списъците на абонати за специализирани ентомологични издания няма нито един. Задругата на производителите на ножове знае за пет случая на слонски антракс през последните десет години. От тях ни остава да проверим още двама. Друго какво? Личността на Клаус не е установена… все още. Според Интерпол в Марсилия има издадена заповед за арестуването на моряк от норвежката търговска флота, някой си Клаус Бйетланд, който избягал от кораба си. В Норвегия сега издирват зъбната му картина. Ако научим нещо от клиниките и разполагаш с време, ще ни помагаш. Старлинг…
— Да, господин Крофорд?
— Връщай се в училище.
— Ако не сте искали да го преследвам, не трябваше да ме вземате със себе си в онзи дом на покойника.
— Така е. Не трябваше. Но пък тогава нямаше да забележим насекомото. Не връщай оръжието си. В Куонтико си на сигурно място, но напуснеш ли базата, носи пистолет. Докато Лектър е на свобода.
— А вие? Той ви ненавижда.
— Затворите са пълни с хора, които ме ненавиждат. Един ден може да се сети за мен, но сега си има друга работа. Радва се на свободата и още няма да я рискува по такъв начин. А и тази къща е далеч по-обезопасена, отколкото изглежда.
Телефонът в джоба на Крофорд избръмча. Другият, върху писалището, звънна и замига. Той се обади, каза „окей“ и затвори.
— Открили са линейката в подземния гараж на мемфиското летище. — Той поклати глава. — Лоша работа. Санитарите били отзад. И двамата мъртви.
Крофорд свали очилата си, порови из джобовете си за носна кърпа и се зае да ги бърше.
— Старлинг, от Смитсоновия институт се обадили на Бъроус и питали за теб. Онзи Пилчър. Вече приключват с насекомото. Искам да напишеш отчет по въпроса и да го вкараш в постоянните архиви. Ти беше тази, която откри какавидата и свърши цялата работа, затова държа този факт да фигурира в архивите. Имаш ли сили за това?
Старлинг не се беше чувствала толкова уморена през целия си живот.
— Имам, разбира се — отвърна.
— Колата си остави в гаража. Джеф ще те откара в Куонтико, щом привършиш.
На външните стъпала тя извърна лице към осветените прозорци със спуснати пердета, където денонощно бдеше медицинска сестра, после погледна Крофорд.
— Ще мисля и за двама ви, господин Крофорд.
— Благодаря ти, Старлинг.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
— Госпожице Старлинг, доктор Пилчър ви чака при Насекомите. Ще ви изпратя дотам — каза пазачът.
За да се стигне до отдел „Насекоми“ през входа на Конститюшън Авеню, трябва да се вземе асансьорът до етажа над големия препариран слон и да се прекоси цялото огромно пространство, посветено на Човека.
Първи я посрещнаха пирамидите от човешки черепи, демонстриращи експлозията в прираста на населението след Христа.
Старлинг и пазачът се движеха из полумрачния пейзаж, населен с фигури, илюстриращи произхода на човека и неговите разновидности. Не бяха забравени и ритуалите — татуировки, стегнати стъпала, изпилени зъби, перуанска хирургия, мумии.
— Виждали ли сте Вилхелм фон Еленбоген? — попита пазачът, като освети с фенерче един стъклен шкаф.
— Не си спомням — отвърна Старлинг, без да забави ход.
— Трябва да дойдете някой път по светло и да му хвърлите един поглед. Погребан във Филаделфия през осемнайсети век. Подпочвените води го превърнали в сапун.
Отдел „Насекоми“ представляваше просторна зала, в момента полутъмна, изпълнена с писукания и пристъргвания. Беше претъпкана с клетки и сандъци с живи насекоми. Децата много си падаха по тази зоологическа градина и през целия ден, докато музеят е отворен, се трупаха вътре. Нощем, оставени насаме, насекомите развиваха бурна дейност. Някои от сандъците бяха осветени с червени лампи, а надписите „Противопожарен изход“ горяха в полумрака като запалени огньове.